Институтът за икономически изследвания към БАН представи годишния си доклад, очертаващ три възможни сценария за развитието на страната до 2028 г. Според икономистите България навлиза в предстоящия период със засилено вътрешно търсене, инвестиционен импулс и активен кредитен пазар. Външната позиция на страната обаче остава по-слаба на фона на глобалната несигурност.
Базовата перспектива е благоприятна, но експертите предупреждават за известно отслабване на икономическия растеж. Прогнозира се реалният БВП да нарасне с 1,6 на сто през 2026 г., последван от 2,5 на сто през 2027 г. До 2028 г. икономическата активност се очаква да достигне темп от 3,5 на сто.
Инфлационните процеси ще се успокояват плавно, като се предвиждат нива от 3,7 на сто за текущата година и 2,9 на сто за следващата. До 2028 г. индексът на потребителските цени трябва да се понижи до 2,4 на сто. Очертава се обаче риск от ограничена стагфлация, характеризираща се с по-нисък растеж и по-висока инфлация.
Специалистите подчертават, че дори при оптимистичен сценарий автоматичното стабилизиране на държавния дълг не е гарантирано. Необходимо е провеждането на предпазлива фискална политика и поддържането на солидни буфери срещу потенциални енергийни и логистични шокове. Вниманието трябва да бъде насочено към управление на дълга и наблюдение на лихвената среда.
Ключово предписание в доклада е фундаменталната промяна на икономическия модел на страната. Належащо е преминаването от растеж, стимулиран от потребление, към такъв, базиран на производителност и човешки капитал. Приоритет трябва да бъде износът на продукти и услуги с висока добавена стойност.
Членството в еврозоната предлага значителни институционални и финансови предимства за България. То обаче не е автоматичен инструмент за икономически успех без наличието на технологично обновяване и инвестиции. Успешното излизане от режима на паричния съвет се оценява като самостоятелен успех, предпазващ от негативни сценарии.
През 2025 г. икономическата активност ще продължи да зависи от вътрешни източници, при осезаемо отслабване на външните показатели. Бъдещото качество на растежа ще се определя от способността на икономиката да се пренасочи от внос към модернизация. Индустриалното развитие остава критичен фактор за стабилността на националното стопанство.
Учените алармират, че финансирането на постоянни социални и административни разходи чрез нов дълг е изключително неустойчива практика. Необходим е по-строг контрол върху публичните инвестиции и повишаване на ефективността на държавните разходи. Приходните мерки трябва да бъдат съчетани с фискална политика, която е антициклична по своя характер.
Основният фискален риск за България не се крие в номиналния размер на дълга, а в неговата неефективна употреба. Трайното покриване на текущи дефицити с нови заеми създава дългосрочни заплахи за финансовата стабилност. Промяната в бюджетната философия е задължителна за справяне с тези структурни предизвикателства.
В тазгодишния доклад е представен иновативен Индекс на цените на факторите на производство, обхващащ 27 показателя. Този инструмент проследява как разходите за производство се трансформират в крайни потребителски цени. Данните показват, че електроенергията, газът, пшеницата и заплатите формират над 80 на сто от производствените цени в България.
