Енергийният сектор в Източна Европа е изправен пред сериозни предизвикателства заради рекордната суша. В този контекст България успешно развива капацитет за съхранение на електроенергия чрез батерии, успоредно с експанзията на соларната енергетика.
Към момента в страната функционират около 100 обекта за съхранение на енергия (BESS), изградени основно през последните две години. Мащабните проекти често се разполагат върху бивши промишлени площи, летища или се интегрират директно в съществуващи електроцентрали.
Ставрос Папатанасиу, професор в Националния технически университет в Атина, определя темпото на разгръщане на тези системи в България като безпрецедентно за Европа. Като основни фактори за този успех се сочат минималните административни пречки, благоприятната пазарна среда за чиста енергия и подкрепата от европейски фондове.
Батерийните инсталации оптимизират работата на мрежата, като поемат излишната слънчева енергия през деня и я връщат при засилено търсене. Това се оказа решаващо, когато ниските нива на река Дунав ограничиха производството на водни и атомни централи в региона.
През юли и август България отчете нетен износ на електроенергия от около 830 гигаватчаса месечно, което е двойно повече спрямо периода май-юни. Само през юли износът към Румъния достигна стойност от близо 74 милиона евро.
В „Марица Изток 3“, някога втората по големина въглищна централа в страната, отказът от фосилните горива вече е факт. През 2024 г. централата преустрои инфраструктурата си, изключвайки въглищен блок в полза на батерийна инсталация.
Васил Щонов, ръководител на операциите на „КонтурГлобал“ в България, отбелязва, че решението е дошло в точния момент. Той все пак подчертава необходимостта от запазване на минимален резерв от въглищни мощности за критични ситуации през зимата.
Данни на изследователската компания FfE показват, че през 2025 г. страната е генерирала около 9% от новия европейски капацитет за съхранение на енергия. Ленарт Херман от FfE подчертава, че България служи като положителен пример за това как правилните стимули ускоряват енергийния преход.
Министерството на енергетиката съобщава за близо 5,7 гигавата действащ капацитет за съхранение, което съответства на една четвърт от общата инсталирана мощност в страната. Този показател е над пет пъти по-висок от капацитета в съседна Румъния, като компаниите са сключили договори за общо 14 гигаватчаса.
Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия, определя този бум като комбинация от фактори, а не като целенасочена стратегия. Големите проекти в България се реализират бързо – между девет и 18 месеца, което изпреварва изграждането на вятърни или слънчеви паркове.
Въпреки успеха, експертите посочват и ограниченията на технологията. Батериите могат да съхраняват енергия за кратки периоди, обикновено до осем часа, което не позволява пълно заместване на базови мощности като ядрени реактори.
Освен това успехът на BESS системите може да намали бъдещата им рентабилност. С увеличаването на броя оператори, разликата в цените между периодите на покупка и продажба на електроенергия се свива, което е предизвикателство за пазарната устойчивост.
