Европейската централна банка най-вероятно ще предприеме ново леко повишение на основните лихви в еврозоната с цел овладяване на инфлационния темп. Според икономиста Румен Гълъбинов това решение пряко ще засегне и финансовата среда в България. Членството на страната ни в еврозоната предоставя ценно предимство за постигане на ценова стабилност и яснота в дългосрочната лихвена политика.
Текущата макроикономическа рамка оказва директно влияние върху бюджетния дефицит на страната. За България е критично важно приемането на бюджет до края на годината, който ще функционира през следващите пет-шест месеца. Основното предизвикателство обаче предстои през есента при изготвянето на Бюджет 2027 и тригодишната рамка до 2030 година.
В дългосрочното планиране трябва да се акцентира върху структурни реформи, оптимизация на администрацията и съкращения на неефективни разходи. Икономистът подчертава, че България и Европа продължават да изпитват ценови натиск вследствие на конфликта в Украйна и напрежението в Иран. Тези геополитически фактори остават основен двигател за покачването на цените на международните пазари.
В рамките на процедурите по наблюдение от страна на Европейската комисия и ЕЦБ започва активна комуникация относно бюджетната план-сметка. Процесът цели постепенно намаляване на бюджетния дефицит чрез прецизно планиране на приходите и разходите за всяка следваща година. Това наблюдение предхожда официалните процедури по свръхдефицит и изисква строга фискална дисциплина.
Ако държавата не приложи ефективни мерки и пренебрегне препоръките на европейските институции, съществува риск от санкции и глоби до 30 млн. евро. Румен Гълъбинов дефинира този процес като „полезно упражнение“ за правителството, което трябва да ограничи държавните административни разходи. Външният натиск може да послужи като необходим аргумент за затягане на публичните финанси.
Анализът показва, че приходите в хазната бележат ръст от 16% на годишна база спрямо миналия отчетен период. Въпреки това е наложително да се пести от издръжка на администрацията в звената, където е имало интензивно нарастване на разходите. Необходимо е също преразглеждане и оптимизация на социалната и пенсионната системи, особено в частта за инвалидните пенсии.
С успешното въвеждане на еврото част от фискалния резерв вече не е необходима за поддържане курса на лева. Икономистът посочва, че сума от около 2 млрд. евро е на разположение на правителството за следващите шест месеца. Тези средства могат да бъдат използвани за облекчаване на тежестта от поемането на нови държавни дългове.
