Един от най-съществените проблеми и катализатор за потенциална икономическа рецесия, пред които е изправена световната икономика в краткосрочен аспект е колосалния размер на падежиращ корпоративен дълг през следващите 2 години. Над десетилетие на експанзивна монетарна политика на централните банки направи банковия кредит леснодостъпен.
Компании с висок рисков профил във всички сектори на икономиката успяваха да се финансират изключително лесно и то на много ниски лихвени равнища, което създаде така наречените “зомби компании”. Това са компании, които едва успяват да генерират паричен поток, с който да покриват оперативни си и финансови разходи.
Съществуването на тази компании беше възможно само и единствено, защото те много лесно можеха да рефинансират и преструктурират падежиращите си лихвоносни задължения и то в общия случай на по-добри лихвени равнища, но това не можеше да продължава вечно.
С поемането на курс към рестриктивна монетарната политика (повишаване на лихвите) на ЕЦБ и ФЕД през последните години с цел да се нормализира инфлацията и охлади икономиката една немалка част от тези компании просто ще престанат да съществуват. Основните причини са две.
Първата е, че тези компании просто няма да могат да се рефинансират, защото предлагането на банков кредит ще бъде доста по-трудно достъпно отпреди.
И втората, че компаниите, които изобщо успеят да се рефинансират и оцелеят на първо време това ще става на лихвени равнища, които са в пъти по-високи отпреди, което поставя под сериозно съмнение, дали изобщо ще могат да обслужват лихвоносния си дълг, дори и в краткосрочен аспект.
Към тази картинка можете да добавите рекордните нива в САЩ в номинална стойност на дълга по кредитни карти, ипотечни кредити и лизинги, като лихвените равнища по всички тези дългове са на високи лихвени нива, които не са виждани в последните 10 години.
Комбинацията от всички тези фактори неминуемо в някой момент ще доведе до повишаване на безработицата, свиване на потреблението, по-малко инвестиции и в крайна сметка до спад в икономическия растеж.
Банковото кредитиране също ще се свие, защото в състояние на повишаваща се икономическа несигурност бизнесът не инвестира, а домакинствата не потребяват.
Евентуалните фалити по кредитите на бизнеса и докаминства ще поставят под сериозен риск банковия сектор в САЩ и Европа.
На този фон, обаче българския банков сектор стои изключително стабилно, защото е един от най-капитализираните и ликвидните Европа, което означава че банките са си научили скъпия урок от последната икономическа криза.
А това е добра новина за реалния сектор от икономиката, защото достъпа до финансов ресурс по време на икономически кризи води до по-бързото излизане от тях.
