Всеки път, когато започвам да преподавам на студентите си, започвам с едно изречение.
Независимо дали имаме лекции по Инструментознание, Аранжиране или История на музиката. Ето го самото изречение: "Няма никакъв смисъл да станете добри музиканти, ако няма какво да кажете с музиката си". В България е пълно с много добри музиканти. Нивото е високо, колегите са изключителни професионалисти и могат за супер кратко време да свършат работа, която мнозина западни музиканти не биха могли. И не се шегувам, като казвам това.
Проблемът обаче идва от манталитета. Нашите музиканти растат в среда, в която им се набива в главите, че музиката свършва с албумите на "Ърт, Уинд енд Файър" и няколко овехтели поп-джаз-фънк изпълнители, починали някъде около 1990 година.
На някои даже и децата им вече не са живи... В началото на прехода у нас музиката следваше своята автентична причинно-следствена връзка. Имам текст. Текстът е остър, социален, смислен. Текстът получава своята музикална дреха.
Така се създава песен. По този начин бяха създадени химните на ония бурни години.
ПББ изпяха песента за храстът и дървото. АХАТ изпяха песента за черната овца. А Воев изпя: "Ленски и Болев останаха само на камък, славеят на Славейков, паниран е по-сладък, а ваш'то сърце се разтваря в чиния за сръбско, хевиметъл и гроздова ракия" И после дойде новото време.
И вместо тия текстове се появиха други, налагани най-напред от медии като "Бг радио" - кастрирани мазни любовни полюции. Безопасни, предварително сдъвкани тъпни, но много добре записани, смесени и мастерирани. И изпяти не от Воев, Колю Гилъна, Любо Мъртвеца и Васко Кръпката, а от лъснати, мазнички хубавци, поклащащи ритмично дупе пред камерите. Някъде там дойде и краят на контракултурата от 80-те и 90-те. И настъпи ерата на музиката без топки.
Това продължи дълги години. Само че налаганите - кой заради талант, кой заради богати гаджета, кой заради монопола на една определена промоутърска компания у нас - изпълнители пееха толкова лишени от смисъл и ретроградни песни, че родиха друг тип поп-култура - чалгата.
Защото чалгата се роди едновременно от вкуса на мутри - продуценти, но и като алтернатива на недъгавия, лишен от всякакъв смисъл кастриран, но добре изсвирен поп. И така до днес.
До ден днешен, когато вече националните медии не правят разлика между поп и чалга и налагат смело и двете, защото иначе съвсем няма да има смисъл от нищо. Слушали ли сте текстове на съвременни български поп песни? Честно, свалете си 20-30 текста и ги прочетете. И после сложете ръка на сърцето си и кажете - има ли разлика между тях? Любов, мечти, отчайващо малоумен микс от инфантилизъм и опит за позитивно мислене ала ню ейдж Юли Толкин.
"Пусни ме да избягам, бягам, бягам пусни ме да избягам, бягам, бягам"... Каке, бегай, честно щото в другата си песен пък пееш "Няма да те пууууснаааа няма да те пуууснааа"... И така стигаме до снощи. Когато гледахме десетина млади наши изпълнители, но в момента, в който всеки от тях свършеше с песента си, ние не можехме да кажем кой какво точно е изпял. Единственото запомнящо се беше дължината на краката на Фики, но това е старо меме от социалките, та вече едва ли е смешно.
И се връщам на началото на моя текст. "Няма смисъл да сте добри музиканти, ако няма какво да кажете с музиката си"... Ролинг Стоунс в началото на кариерата си са далеч от добри музиканти. Напротив - големите в блуса по това време им се подиграват. Те пишат песента "I can't get no satisfaction". Тя е на 2 акорда. И още един на едно място. И тази песен става химн на поколението.
Въпреки че по високите критерии на българските музиканти тя е пълна трагедия. Супер аматьорска работа. Не прилича на "Ърт" 88... Секс Пистълс не могат нито да пеят, нито да свирят. Но има какво да кажат, умело менажирани от Малкълм Макларън. И правят революция. Да оставим рока, да видим в поп музиката - Пинк, Лейди Гага. Не е само музика. Има протест, има провокация, абе има смисъл. И сега ми кажете - с ръка на сърцето - какъв смисъл има в песните, които чухте снощи? Ама честно... И сега ще си кажете - тоя па чичак, дето само мрънка, той остарява, той е забравен от всички и мрънка...
Имам един въпрос - ако аз мрънкам, къде ни е едничкият международен успех в поп музиката?
Поне един, ама да го знае и друг, освен родителите на музикантите? И тук някъде е време да приключваме. В последните години, покрай ангажиментите, които имам, бях на няколко международни форума за ъндърграунд музика. Бях на МЕНТ в Любляна, бях на ШИП в Шибеник.
Там чух много млади банди и изпълнители от цяла Европа. Ами не, никъде не се прави толкова скопена и лишена от смисъл музика, каквато у нас. Тоест, може и да се прави, но никой не се напиня да я представи като единствената права линия. И е време да завършвам. Все тая е кой ще иде на Евровизия. Това нито ще промени факта, че не сме готови за пробив в Европа, нито факта, че мейнстриймът у нас ще допусне връщане на рока и поп музиката към корените им - бунт, протест, провокация и връзка с реалния живот и съвременния свят.
Отново ще се лъжем, че сме мега яки. Но музиката ни ще остане като безопасна игла. Затваряте я и тя не може да убоде никой... ...а розите са красиви не само заради цвета и аромата... Те са красиви, защото има бодли, пичове. Само не мога да разбера защо ни трябваше да махаме социализма и идеологическата цензура, когато после, съвсем доброволно се наденахме сами на политкоректната цензура на хората без топки... @последователи@акцент
