Пред смаяния ни и объркан европартньорски поглед еврокупонджиите започват да напускат балната зала. Местят се на друго място, на което не сме добре дошли.
Това представлява скъпата ми Европа на две скорости.
Някои го наричат ценност, аз предпочитам да го наричам измама. Измама, в която ни повтаряха думата „заедно“. Днес „заедното“ се оказа, че е наше и ваше.
Влизали ли сте в магазин през последните тридесет дни? Мислите ли, че това, което се случва на касата, ни прави по-успешни? Или по-богати? Или по-интегрирани? Или сме „заедно“ с някого? Допреди месец това беше също толкова ясно, но някак омаловажавано, потискано и замитано. Преди няколко месеца също беше ясно, но тогава просто ни лъжеха. Трябва да се признае, че на места успяха да пласират тези лъжи.
Също трябва да се признае, че част от лапнишараните дори днес се държат като пръднал в асансьор. Напълно усещат какво им се случи, но си дават вид, че всичко това е част от някакъв изключително сложен план, в който новото „да си богат“ преминава през това да си беден.
Нещо като квантова икономика, но вместо на елементарни частици, тази нова наука разчита на елементарни глупаци. Нищо! Нокаут и продължаваме напред. Ние това си го можем. Стягаме коланите, защото, ако не ви е ясно, минаваме от фазата на ограбването във фазата на оглозгването.
В България механизмът за ликвидация е отработен – процедурни хватки, правителствени заседания, свързани с доклади, противонародни, но напълно законни решения, опаковани в някакви чужди и доста неразбираеми ценности… да не кажа отвратителности. Ликвидиране на всякакви опити за народни допитвания. Както и позоваване на съмнителни договори, за които никой не си дава сметка от кого, защо и с каква цел са подписвани. В крайна сметка банките отново победиха хората. Мисля, че от западния морал идваше правилото осъденият на смърт да си плати на палача за собствената му екзекуция.
Днес го наричаме екзекуция на две скорости. Едната скорост държи секирата, а на другата ѝ режат главата. Така ясно ли е?
