Ако се опитваме да разберем какво се случва в света през призмата на държави, лидери и текущи конфликти, картината неизбежно изглежда хаотична. Но ако сменим рамката и погледнем по-дълбоко - през икономическите модели, които стоят зад политиката - логиката започва да се подрежда.
Хубаво е да помним, че политическите конфликти са следствие, а не причина, и основата им винаги стоят икономическите и финансовите интереси. Още през 2021 г. в Давос Джордж Сорос каза дословно: „Светът е все по-силно въвлечен в битка между две системи на управление.“Така е, свидетели сме на грандиозен сблъсък между две исторически системи на организация на икономиката и властта.
От едната страна стои моделът на т.нар. свободна търговия - исторически свързан с Британската империя и по-късно с финансовата архитектура на Лондонското сити. Това е система, в която капиталът и стоките се движат без ограничения, националните граници се обезсмислят, а икономиките се превръщат в отворени пазари, подчинени на глобални финансови центрове. На теория - ефективност. На практика - деиндустриализация, износ на работни места, прием на мигранти, ерозия на средната класа и нарастваща вътрешна нестабилност в развитите държави.
От другата страна е т.нар. Американска система, формулирана още в края на XVIII век от Александър Хамилтън, първият финансов министър на САЩ. Неговата идея е радикално различна: държавата трябва активно да защитава собственото си производство чрез мита, индустриална политика, национална банка и инвестиции в инфраструктура.
Целта не е свободно движение на капитала, а създаване на добре платени работни места у дома и силна вътрешна икономика. Именно по този модел по-късно се индустриализират Германия, Япония, а в различни форми и Русия и Китай. Сорос рамкира конфликта като „отворени общества срещу затворени общества“, сякаш едните са естествено добродетелни демокрации, а другите мрачни автокрации.
Това, разбира се, е тежка манипулация, защото реалният разлом не е „демокрация срещу диктатура“, а глобализиран финансов модел срещу национален суверенитет. Този сблъсък между двете системи не е теоретичен, той определя геополитиката вече повече от век. Защото когато икономическият модел изисква контрол върху пазари, ресурси и търговски пътища, той неизбежно се превръща във външна политика, военни доктрини и геостратегия. Именно тук икономиката започва да ражда геополитика.
Още Макиндър формулира идеята за Хартланда - ядрото на Евразия, чието контролиране означава контрол над света. Бжежински в „Голямата шахматна дъска“ директно описва необходимостта Русия да бъде разпокъсана, за да бъде овладяна Евразия. По-късно, в „Strategic Vision“, той вече признава, че светът върви към многополюсен ред и че САЩ ще трябва да споделят влиянието си с други сили. Тази еволюция на мисленето разделя и самия западен елит. Ако погледнем официалните американски стратегически документи, картината става още по-ясна.
Доктрината от 90-те години Two Major Regional Conflicts (САЩ могат да водят две големи войни едновременно) постепенно е заменена с „One War Plus“, а през 2022 г. - с „приоритизиране на заплахите“. Това не е идеология, а признание за обективни икономически и военни ограничения. Фокусът вече е Китай. Всичко останало става вторично.
И тук външната политика на Тръмп започва да изглежда не като хаос, а като опит за връщане към Хамилтъновата логика - протекционизъм, реиндустриализация, ограничаване на глобалните ангажименти, отказ от ролята на световен полицай.
Това обяснява и нежеланието за директна ескалация с Иран, опитите за излизане от украинския конфликт и фокуса върху икономическа война с Китай чрез тарифи. Паралелно с това, редица западни анализатори като проф. Дейвид Бец предупреждават за нарастващ риск от вътрешни конфликти в западните общества - резултат от десетилетия деиндустриализация, миграционни политики и културни разломи.
Когато средната класа ерозира, социалният договор се разпада. А това е директно следствие от модела на „свободната търговия“, при който националната държава губи контрол над икономическите си процеси. Затова днешните събития - Украйна, Близкия изток, Арктика, търговските войни, могат да се четат не като поредица от отделни кризи, а като симптоми на един и същ процес: преход от глобалистки еднополюсен модел към многополюсен свят, в който националните държави се опитват да си върнат икономическия суверенитет.
Когато сложим тази рамка, става по-лесно да разберем защо светът изглежда „хаотичен“. Не защото няма логика, а защото старата система се разпада по-бързо, отколкото новата се оформя.
И може би най-важният въпрос днес е коя от двете системи има по-голям шанс да произведе стабилни общества със силна средна класа в следващите десетилетия.
И още няколко думи за най-грозната част от картината, за която години наред ни убеждаваха, че е „конспирация“. Случаят с Епстийн не е пикантен скандал. Той е рентгенова снимка на елита. Десетилетия наред човек, свързан с педофилия, изнудване и трафик на хора, се движи свободно сред президенти, милиардери, учени, кралски особи и политици.
А институции като FBI разполагат с хиляди страници материали и… не се случва нищо. Абсолютно нищо. Това показва, че в сърцето на т.нар. „зрели демокрации“ съществува елит, за който законът не важи. Един болен, патологичен, покварен, деградирал, злокачествен елит, който проповядва „върховенство на правото“, докато самият той живее извън него.
Елит, която не просто управлява глобалните процеси, а е недосегаем от морал, закон и последствия. И когато говорим за „глобализиран финансов модел“, вече не говорим за абстрактни пазари и капитали. Говорим за мрежа от хора, свързани помежду си чрез зависимости, компромати, изнудване и мълчаливо взаимно покриване.
Това е елитът, който години наред ни обяснява кое е „демокрация“, кое е „ценности“ и „как се бори с мафията“. Елит, който се оказва морално разложен до степен, в която самото му съществуване подкопава легитимността на системата, която уж защитава. И тогава предупрежденията за вътрешен разпад на западните общества вече не звучат като теория. Те звучат като неизбежно следствие.
Само да съм чула оттук нататък някое западно посолство или негова българска държанка от „демократична партия“, бореща се денонощно с мафията, освен когато не се сглобява с нея, да ми говори за морал и право.
Първо си изметете дегенератите, които ви управляват.
