Малко хора осъзнават, че около 90% от всичко, което потребяваме, е дошло до нас по море. Глобалната икономика не е дигитален облак, а физическа, мокра, солена и изненадващо крехка мрежа.
Тя изглежда разпръсната из океаните, но реално минава през шепа тесни протоци. Ако един се затвори – цените скачат. Ако два се блокират – системата се разпада. Натискът върху тях през последните години видимо расте. Морската търговия е гръбнакът на глобалната икономика – около 11 млрд. тона стоки годишно и близо 25 трилиона долара обмен. Но системата не е проектирана за устойчивост, а за максимална ефективност.
Ключовият пробив е контейнерът, който превръща транспорта на стоки между континентите от лукс в почти незабележим разход и прави възможна глобализацията на производството. Следва логиката just-in-time – складът е „разхищение“, частите трябва да пристигат точно преди монтаж. На хартия това е перфектно: по-малко капитал, по-ниски разходи. Но този модел предполага идеален свят – мирни океани, стабилна политика, нулеви забавяния.
В реалността логистиката се нуждае от буфери. А глобалната икономика ги премахна, за да разцепи стотинката. Рискът се усилва и от мегакорабите – гиганти, които носят до 24,000 контейнера. Те намаляват разхода на контейнер, но концентрират риска. Ако един такъв кораб спре, не просто закъснява доставка – блокират се цели вериги на стойност.
Географията допълнително притиска системата. Корабите са принудени да минават през тесни протоци – Баб ел-Мандеб, Ормуз, Панама, Малака. Именно там ударът е най-лесен. Кризата в Червено море през 2023 г. показа нова реалност – не е нужен боен флот, за да спреш търговията. Достатъчни са евтини дронове. Атаките срещу търговски кораби принудиха компаниите да заобикалят Африка вместо да минават през Суец – 14 дни и 3 500 морски мили повече. За да поддържат графици, превозвачите добавиха кораби, което изкуствено намали предлагането.
Резултатът беше утроени тарифи Азия–Европа и допълнителни разходи до 1 млн. долара гориво на рейс. Това влезе в цената на всичко. Ормузкият проток е още по-опасен. През него минават около 25% от световния петрол и 20% от втечнения газ. Тук няма обход. Неслучайно Иран периодично заплашва да го затвори. Един инцидент е достатъчен за застрахователна паника и скок на цените до 150–200 долара за барел. Най-болезнено ще бъде за Китай, Индия и Европа, но дори САЩ не са защитени.
Петролът е глобална стока – цената в Лондон и Хюстън е почти еднаква. Панамският канал добавя климатичен риск. Всеки кораб, който минава през него, изисква около 200 хил. куб. м прясна вода. При суши капацитетът рязко пада. През 2024 г. корабите чакаха със седмици, а някои плащаха до 4 млн. долара, за да минат по-бързо.
Това засяга доставки на зърно, газ и електроника в глобален мащаб. Най-критичната зона остава Малакският проток и Южнокитайско море. През участък, стеснен на места до около 3 км, минават 40% от световната търговия и 60% от китайския внос на нефт. Военизацията и ежедневните инциденти в Южнокитайско море превръщат региона в потенциална точка на системен срив.
Към физическите рискове се добавя и сенчестият флот – стари танкери, купени от скрап-пазара, плаващи с изключени транспондери, с фалшиви маршрути, пребоядисани имена и „удобни“ флагове. Мащабът му е умопомрачителен – от около 100 такива кораба през 2022 г. до над 3,300 към началото на 2026 г., като днес близо 20% от глобалния танкерен капацитет е в нелегалност. Голям разлив или инцидент е само въпрос на време. Глобалната логистика е изправена не само пред физически, но и пред сериозен дигитален риск – киберсигурността. Съвременните кораби и пристанища са силно автоматизирани и управлявани от софтуер, GPS и облачни системи – отлично за ефективност, но опасно за устойчивостта.
През 2017 г. зловредният софтуер NotPetya парализира Maersk, най-големия контейнерен превозвач в света, блокирайки мрежи, терминали и резервации, с щети около 300 млн. долара. Това беше случайна атака. При целенасочен удар рискът е много по-голям – не кражба на данни, а спиране на кранове и логистика. Американското разузнаване от години предупреждава за възможно предварително „миниране“ на критична инфраструктура, което може да превърне кибератаката в тиха блокада без един изстрел.
Всичко това може да доведе до голяма промяна – епохата на евтиното приключва. Правителствата и компаниите преминават към локализиране и „Китай+1“ – добавяне на производства в алтернативи като Мексико, Индия, Виетнам, Бангладеш. Показателно е, че през 2023 г. Мексико изпревари Китай като най-голям износител към САЩ. Но устойчивостта и самозадоволяването струват пари.
Дублирани вериги и повече запаси означават структурна инфлация. Изводът не е апокалипсис, а реализъм. Светът сменя режима си. Ефективността отстъпва място на сигурност и устойчивост, географията отново диктува икономиката, а морето се превръща в бойно поле – физическо, финансово и дигитално. Евтиният живот беше продукт на евтина енергия, евтин труд и мирни океани. Те вече не са даденост. Мислете му.
