Когато се говори за Ормузкия проток, вниманието почти винаги е насочено към петрола. Напълно логично – през тази тясна морска артерия преминава около една пета от световната търговия с нефт и значителен дял от глобалния износ на втечнен природен газ. Далеч по-малко обсъждан остава един вторичен, но не по-малко стратегически ефект – зависимостта на световната, и особено европейската, хранителна система от търговията с торове, която минава през същия маршрут. Около една трета от глобалния износ на торове е пряко свързан с Ормузкия проток.
При азотните торове зависимостта е още по-голяма – между 40% и 50% от международната търговия с карбамид и значителна част от амоняка се изнасят от държавите в Персийския залив. Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства и Бахрейн практически нямат алтернативен морски излаз към световните пазари. Това превръща Ормуз не просто в енергиен казус, а в критичен възел на глобалното земеделие. Производството на азотни торове е по същество трансформация на природен газ в хранителен ресурс. Между 70% и 80% от себестойността на амоняка и уреята идва именно от газа. Следователно всяко прекъсване на трафика през Ормуз води до двойно въздействие – първо чрез скок на цените на газа, и второ чрез физическо ограничаване на износа на готови торове. Европейският съюз е особено чувствителен към този механизъм. След Парижкото споразумение за климата от 2015 г. и особено след енергийната криза от 2022 г. значителна част от европейските заводи за азотни торове вече работят с намален капацитет, директно внасят готов амоняк и/или са силно зависими от цените на вносния втечнен газ. При нов енергиен шок производството на торове в ЕС би било сред най-силно ударените браншове.
Историческият опит показва, че дори частични сътресения могат да утроят цените на торовете. При сериозно ограничаване – за повече от 2 седмици – на корабоплаването през Ормуз цените на уреята и амоняка биха могли да скочат 2-3 пъти. Точно в момента, когато глобалните вериги за доставки стават изключително уязвими, Европейският съюз стартира въвеждането на Механизма за въглеродна корекция на границата (CBAM), който обхваща и торовете. Първоначалните ефекти вече са видими – тежка и скъпа администрация, пълен хаос по митниците, забавяне в търговията, неуредици и търсене на вратички и изключения. В действителност обаче CBAM е симптом, а не първопричина. Истинският структурен фактор е Европейската схема за търговия с емисии (ETS).
Именно тя повиши значително цената на въглеродните емисии за енергоемките индустрии в Европа, вкл. производството на амоняк и азотни торове. В резултат през последното десетилетие ЕС губи конкурентоспособност спрямо производители в региони с по-ниски енергийни и регулаторни разходи. CBAM не създава този натиск – той се опитва да го компенсира. Целта му е да предотврати т.нар. „въглеродно изтичане“, при което тежката индустрия напуска Европа, а производството се премества в страни без въглеродни ограничения, след което същите продукти се внасят обратно в ЕС.
В реалността обаче CBAM ще има неизбежен ефект на оскъпяване на вноса на амоняк и торове в ЕС, който ще се прехвърли върху производителите на храни.
По този начин цените на храните в рамките на ЕС ще се увеличат, а в същото време европейските износители на торове и храни ще станат абсолютно неконкурентни на външните пазари. В условия на войната в Иран, която носи потенциален енергиен и логистичен шок, CBAM добавя още един ценови слой върху вносните торове, точно когато Европа е изключително зависима от тях.
За разлика от петрола, ефектът при торовете не се проявява незабавно. Земеделието реагира със закъснение от един производствен цикъл. Когато цените на торовете скочат, фермерите първо намаляват нормите на торене, преминават към по-малко интензивни култури или оставят площи под угар. Това води до измерим спад на добивите – между 10% и 25% при основни култури като пшеница и царевица. Зърнените култури поскъпват първи, следвани от фуражите, а впоследствие – месото, млечните продукти и преработените храни.
При продължително прекъсване на трафика през Ормуз европейските потребители биха могли да се изправят пред хранителна инфлация от 30% до 70% в рамките на две години – сценарий, който надхвърля мащаба на ценовия шок след войната в Украйна. Войната в Иран и възможното затваряне на Ормузкия проток свързват три пазара, които обикновено се анализират отделно: енергия, торове и храни.
Към тях ЕС добавя и четвърти фактор – въглеродното ценообразуване. В действителност тези системи функционират като едно цяло. Прекъсването на енергийния поток води до недостиг на торове.
Схемата за търговия с емисии увеличава структурната цена на европейското производство. CBAM се опитва да задържи индустрията в рамките на съюза. Крайният резултат се проявява там, където ефектът е най-болезнен – в цената на храната. Потенциалното затваряне на Ормузкия проток представлява огромен риск не само за енергийната, но и за продоволствена сигурност на Европа.
Най-глупавото, което можем да направим в такъв момент, е да го усложняваме още повече с допълнителни данъци върху горива, метали и торове. Най-умното е да се замислим сериозно защо продължаваме да се самоубиваме с унищожително скъпи регулации като Европейската схема за търговия с емисии.
