Основен проблем на ЕС е ниското ниво на финансиране през капиталовите пазари и практическата липса на екосистема за частно дялово инвестиране (venture capital) в сравнение със САЩ. Това директно удря конкурентноспособността, възможността за бърз фирмен растеж и внедряването на иновативни продукти и бизнес модели. В Европа фирмите продължават да разчитат преди всичко на банково финансиране, а новите компании на финансиране от “приятели и роднини”.
Има и съществено участие на държавни и квазидържавни акционери в корпоративната собственост, което ограничава гъвкавостта на компаниите и влошава качеството на управлението. Обаче вместо да предлага политики за промяна в тези сфери, ЕК продължава да е фокусирана върху нови регулации, зелени сделки и напоследък въвеждане на единни (високи) данъчни ставки. Политически заклинания в стил “трябва да направим европейската икономика по-конкурентна” няма да помогнат. Новият състав на
Европейската комисия е добре да дойде с нови приоритети в икономиката, за да не се превърне ЕС скоро в нещо средно между огромен музей и увеселителен парк.
Ако не бъде залят от мигранти преди това, разбира се. За което пък трябват нови приоритети в сигурността и външната политика. Изобщо - трябва съвсем нов тип мислене. С нови хора в Брюксел.
