Национално представителните работодателски и синдикални организации настояват за спешна среща с премиера Румен Радев, финансовия министър Гълъб Донев и министъра на енергетиката Ива Петрова заради драстичния ценови скок на електроенергията. В съвместна позиция АИКБ, БСК, КРИБ, КНСБ и КТ „Подкрепа“ подчертават, че ситуацията на енергийния пазар застрашава устойчивостта на бизнеса, заетостта, доходите на работещите и стандарта на живот на домакинствата.
Очаква се диалогът на социалните партньори с изпълнителната власт да се проведе до края на седмицата, съобщи от Стара Загора президентът на КНСБ Пламен Димитров, цитиран от БТА.
Работодателите и синдикатите обръщат специално внимание върху безпрецедентния ценови натиск над предприятията, позовавайки се на данни от пазарния сегмент „Ден напред“ на Българската независима енергийна борса и Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС). През май 2026 г. средната борсова цена е възлизала на 101,07 евро, след което през юни отбелязва лек спад с 3,0% до 98,08 евро. Оттогава насам обаче следва непрекъснат възходящ тренд – през юли цената скача с 13,9% до 111,74 евро, през август нараства с 28,1% до 143,15 евро, а през септември се увеличава с още 16,1% до 166,24 евро.
Към 27 октомври средномесечната стойност за октомври 2026 г. вече достига 221,59 евро, което представлява ново увеличение с 33,3%. От юни до октомври токът е поскъпнал с около 126%, а на годишна база спрямо октомври 2025 г. скокът е с приблизително 82%. За 29 октомври 2026 г. вече е обявена дневна цена от 320,13 €/MWh, което според бизнеса доказва, че става дума за продължителна и ускоряваща се тенденция в навечерието на отоплителния сезон и зимните пикови месеци.
Електроенергията е фундаментален разход за преработвателния сектор, промишлеността, хранителната индустрия, транспорта, търговията и услугите. От бизнеса и синдикатите алармират, че предприятията не разполагат с финансов буфер или преговорни позиции, за да поемат толкова тежък шок за продължителен период. Допълнителен удар нанася фактът, че двата действащи режима за компенсация – за небитовите крайни потребители и за енергоемките предприятия – предвиждат отложено плащане във времето точно когато средствата са най-нужни.
Програмата за подпомагане на небитовите клиенти премина през решения на Министерския съвет № 691 от 6.10.2025 г., № 344 от 30.04.2026 г. и № 730 от 18.09.2026 г. С Решение № 344/2026 г., изработено в диалог с енергийното министерство, бе въведено месечно изчисляване и плащане на компенсациите, осигуряващо предвидимост за компаниите. С последващото Решение № 730/2026 г. за периода 1 септември 2026 г. – 30 юни 2027 г. обаче правилата бяха радикално променени в ущърб на ликвидността на фирмите.
Съгласно новия ред окончателната компенсация ще се изплаща еднократно чак след края на десетмесечния период – след 30 юни 2027 г., като крайният срок за превеждане е до 31 декември 2027 г. В същото време междинна авансова подкрепа се отпуска единствено в месеците, когато средната борсова цена превиши 180 €/MWh, макар че компенсацията се базира на цена от 122,71 €/MWh. За маржа между тези две стойности не се полага никакъв аванс, а окончателният дял на компенсиране (до 80% от разликата) ще бъде фиксиран от кабинета едва след средата на 2027 г. според наличностите във ФСЕС.
В резултат на това за септември 2026 г., при постигната средна цена от 166,24 €/MWh (с около 43 €/MWh над базовата, но под прага от 180 €/MWh), бизнесът остава без каквато и да е текуща помощ. Дори за октомври, когато прагът е надхвърлен, авансът покрива само част от тежестта, докато оперативните разходи на компаниите са постоянни и ежемесечни. Организациите предупреждават, че отлагането на средствата с повече от година всъщност превръща предприятията в принудителни кредитори на държавата.
Особено критично е положението и при Програмата за енергоемките потребители, приета с ПМС № 237/2025 г. по европейската рамка CISAF (Пакт за чиста промишленост) за периода 1 юли 2025 г. – 30 юни 2028 г. с прогнозен бюджет до 334 млн. евро (до 124 млн. евро за първия ценови период). Въпреки че схемата трябва да предпази индустриите от риск от преместване извън ЕС, приемането ѝ чак през ноември 2025 г. със задна дата от юли демонстрира хроничното институционално забавяне в страната. Самият механизъм налага изключително строги правила, съчетани с висока административна тежест.
Месечната компенсация покрива 50% от среднопретеглената борсова цена на „Ден напред“, но крайната цена за предприятието не може да пада под 125 лв./MWh (63,91 €/MWh) за първия период и под 50 €/MWh за втория. Въведено е задължително аналитично отчитане по сектори (NACE кодове) с допълнителни декларации и измервателни методики. Програмата задължава компаниите да реинвестират поне 50% от помощта в рамките на 48 месеца във ВЕИ, съхранение, енергийна ефективност, водород или електрификация, като при неизпълнение сумите се възстановяват с лихва.
Схемата предвижда служебна обмяна на данни между ФСЕС, енергийното министерство и мрежовите оператори, както и задължителен независим финансов одит. Моделът разчита на месечни компенсации през фактурите с годишно изравняване, но правителството си запазва правото при дефицит във ФСЕС да вдига пределната цена или дори напълно да спре действието на мярката. Така според партньорите вместо ликвидност срещу ценови шокове се налага тромава схема, обвързана с бъдещи инвестиционни рискове и регулаторни проверки.
Високите цени засягат болезнено и небитови потребители с обществено значение, като културните институции, които остават извън специалния механизъм за защита до нивото на регулираните битови тарифи. Социалните партньори очертават тежки рискове: съкращаване или спиране на производства, непълно работно време, забавяне на заплати и неизпълнение на фиксирани договори. Заплашени са още вътрешният пазар заради превантивно повишаване на цените и инфлацията, както и самото оцеляване на малките и средните предприятия.
В тази връзка АИКБ, БСК, КРИБ, КНСБ и КТ „Подкрепа“ формулират подробен пакет от мерки към управляващите. Те настояват за спешна среща с премиера, финансовия и енергийния министър за преразглеждане на рамката както за енергоемките производства, така и за останалите небитови потребители. Иска се също „Булгаргаз“ да спре ценовата диференциация между топлофикациите и газоразпределителните предприятия по регулирани тарифи и енергоемките компании по цени на свободен пазар за договорените обеми през 2026 и 2027 г.
Бизнесът и синдикатите призовават Министерството на енергетиката и ФСЕС да публикуват разчети за връщането към еднократно плащане, включващи ресурс на фонда, ценови сценарии и източници на финансиране. Предлага се проучване на допълнителен финансов ресурс за ФСЕС чрез държавни гаранции или мостово финансиране за избягване на дефицити. Настоява се и за постоянна работна група за ежемесечен ценови мониторинг, както и за задължителни предварителни консултации в Тристранния съвет преди всякакви бъдещи корекции на програмите и енергийния пазар.
