Българският бизнес предлага незабавно въвеждане на временен мораториум върху увеличението на продуктовите такси заради тяхното сериозно влияние върху ценообразуването. Това бе обявено от Добри Митрев, председател на БСК и АОБР, по време на пресконференция за непрозрачността в управлението на отпадъците. Според работодателите, настоящата система води до по-високи разходи за индустрията и крайните потребители.
Данните на Българската стопанска камара сочат многократен ръст при определени категории такси, който се пренася директно върху пазара. Продуктовите такси, познати като екотакси, се заплащат от производителите и вносителите при пускане на стоки на пазара. Те са предназначени за финансиране на събирането и рециклирането по европейския принцип „замърсителят плаща“.
Най-драстично е увеличението при соларните панели, където таксата достига 0.90 лв./кг или около 460 евро на тон. Това води до оскъпяване на продукта с до 16%, докато в Европа този дял е между 0.3% и 3%. Бизнесът настоява за редукция на тези нива до границите между 0.10 лв./кг и 0.20 лв./кг.
Ситуацията при литиево-йонните батерии е подобна, като таксите от 5.50 лв./кг повишават крайните цени с до 19%. В сектора на електрониката скокът е още по-сериозен – до 12 пъти в някои категории, което оскъпява уредите с около 10%. Тези натрупвания водят до там, че цялостни проекти за соларни системи с батерии поскъпват с между 10% и 35%.
Автомобилният сектор също е засегнат, като разходите при регистрация са нараснали средно с 25%. Бизнесът подчертава, че тези налози се калкулират директно в крайната цена на стоките. Това оказва негативно влияние едновременно върху конкурентоспособността на индустрията и покупателната способност на гражданите.
Добри Митрев уточнява, че макар процесът за екотаксите върху електрониката да е започнал миналата година, системата обхваща много повече продукти. Дефектите в настоящата структура превишават очакваните ползи за екологията. Работодателските организации подкрепят екологичните цели на ЕС, но критикуват начина на провеждане на политиките у нас.
Бизнесът алармира за липса на яснота относно формирането и разходването на събраните средства от продуктови такси. Те настояват за въвеждането на прозрачна методика, която задължително да премине през предварително обществено обсъждане. Важно е всички заинтересовани страни да могат да представят своите становища и критични бележки.
Друго ключово искане е осигуряването на прозрачност в работата на комисиите, издаващи лицензи и разрешителни. Председателят на БСК предлага в тези структури да се включат представители на бизнеса и други заинтересовани страни. Така би се елиминирало усещането за субективизъм и потенциални корупционни практики при вземането на решения.
Според Митрев битува погрешно схващане, че високите цени в страната са резултат от подготовката за влизане в еврозоната. Той подчертава, че проблемите са изцяло вътрешни и нямат връзка с единната европейска валута. Затова предприемачите търсят пряк диалог с институциите за привеждане на нормите към средните европейски нива.
Предстои среща със служебния министър на околната среда и водите за обсъждане на предложените спешни мерки. Председателят на БСК счита, че темата трябва да е приоритет и за Министерския съвет, финансовото и икономическото министерства. Цялото общество следва да бъде информирано за финансовите ефекти от управлението на отпадъците.
