По-високите енергийни цени поддържат инфлационния натиск, а България остава сред по-уязвимите икономики в Централна и Източна Европа при продължителен енергиен шок.
Българската икономика се очаква да нарасне с 2,9% през 2026 г., а растежът да се ускори до 3,5% през 2027 г. и да се задържи на 3,0% през 2028 г. Това показва прогнозата на екипа за икономически анализи на EY към октомври 2026 г.
Инфлацията в България обаче остава висока
Средногодишното покачване на потребителските цени е прогнозирано за 5,4% през 2026 г., 4,4% през 2027 г. и 2,5% през 2028 г. За септември 2026 г. отчетената годишна инфлация е 5,6%, като България е сред икономиките в Южна Европа с по-силен ценови натиск и отражение на по-високите енергийни разходи върху услугите, свързани с туризма.
България: растеж над средния за ЕС, но с по-висока инфлация
Базовата прогноза поставя растежа на България над очакваните темпове за Европейския съюз и еврозоната през целия период 2026-2028 г. За ЕС EY прогнозира ръст от 1,4% през 2026 г., 1,7% през 2027 г. и 1,4% през 2028 г., а за еврозоната съответно 1,0%, 1,4% и 1,3%.
Икономика
| БВП 2026 | БВП 2027 | БВП 2028 | Инфл. 2026 | Инфл. 2027 | Инфл. 2028 | |
| България | 2,9% | 3,5% | 3,0% | 5,4% | 4,4% | 2,5% |
| ЕС | 1,4% | 1,7% | 1,4% | 3,2% | 3,3% | 2,3% |
| Еврозона | 1,0% | 1,4% | 1,3% | 3,0% | 3,1% | 1,9% |
Енергийният риск е ключов за инфлацията
Основният сценарий на EY предвижда средногодишна инфлация в България от 4,4% през 2027 г. При тежък сценарий с продължителен енергиен шок тя може да достигне 7,0%, докато при оптимистичен сценарий би се понижила до 3,1%. Анализът определя страните от Централна и Източна Европа като по-чувствителни към колебанията в енергийните цени поради по-големия дял на енергията в потребителските кошници и усилващото влияние на валутните движения.
В същото време икономическият растеж на България през 2027 г. остава положителен при всички разгледани сценарии: 3,5% в базовия, 2,9% в тежкия и 3,7% в оптимистичния сценарий.
Николай Гърнев, управляващ съдружник на EY за Югоизточна Европа:
„България влиза в следващите години с добра перспектива за растеж и възможност да се развива с по-високи темпове от средните за Европа. Сега предизвикателството е този потенциал да се превърне в устойчиво развитие чрез повече инвестиции, по-висока производителност и по-ефективно използване на енергията, особено в среда на все още значителен инфлационен натиск.“
Европейската перспектива: устойчив растеж при продължаващ ценови натиск
Инфлацията в еврозоната е достигнала 3,8% през септември 2026 г., движена основно от енергията, докато базисната инфлация остава относително стабилна. Очакванията са инфлацията в еврозоната да се задържи близо до 3,8% през следващите месеци, преди постепенно да спадне до 2% до средата на 2028 г. Прогнозата за средногодишната инфлация в еврозоната е за 3,1% през 2027 г.
Въпреки по-високите лихви и геополитическата несигурност, растежът в еврозоната се очаква да остане устойчив, подкрепен от фискалната политика и инвестициите, свързани с изкуствения интелект. Потреблението на домакинствата обаче се очаква да се забави, тъй като по-високата инфлация ограничава покупателната способност.
Рисковете остават двупосочни
Продължителността на конфликта в Близкия изток и движението на енергийните цени остават основни източници на несигурност. При тежък сценарий растежът на еврозоната през 2027 г. би се понижил до 0,7% спрямо 1,4% в базовия сценарий, а инфлацията би нараснала до 5,1% спрямо 3,1%. Сред рисковете за по-слаб растеж са геополитическа ескалация, търговска фрагментация и по-високи мита, допълнителни нарушения в енергийните доставки, фискален стрес, резки корекции на капиталовите пазари и физически климатични рискове. По-благоприятна перспектива би довела до по-бързото внедряване на изкуствен интелект, инфраструктурните и отбранителните инвестиции, структурните реформи и намаляването на търговските бариери.
Лихвените проценти ще останат колебливи по-дълго
Устойчивият инфлационен натиск променя и очакванията за паричната политика. След повишенията през септември се очаква още едно увеличение на основните лихви. Пазарните очаквания към октомври 2026 г. предполагат дори по-силно затягане. За европейските компании това означава, че цената на финансирането вероятно ще остане значим фактор при инвестиционните решения, а домакинствата ще продължат да усещат натиск през разходите за кредитиране и по-слабата динамика на покупателната способност.
По-слабо евро и различни скорости на възстановяване
Еврото е отслабнало на фона на по-високите енергийни цени и фискалните опасения, което допълнително усилва инфлационния натиск чрез по-скъп внос. Валутната динамика в Европа остава разнопосочна: полската злота и шведската крона са отслабнали спрямо еврото, норвежката крона е укренала благодарение на позицията на Норвегия като износител на въглеводороди, а румънската лея е под нов натиск на фона на политическа несигурност, висока инфлация и свиваща се лихвена разлика.
Възстановяването в отделните европейски икономики също протича с различна скорост. Германия се възстановява постепенно, докато растежът във Франция остава слаб. Испания и Полша продължават да се представят по-добре от повечето големи икономики в ЕС, въпреки очакваното забавяне. През 2027 г. EY прогнозира растеж от 1,2% за Германия, 0,7% за Франция, 1,9% за Испания и 3,1% за Полша. Българската прогноза от 3,5% е над тези темпове и над средното за ЕС, но е съпроводена от по-висока инфлация спрямо еврозоната.
Какво подкрепя устойчивостта на европейската икономика
Проучванията за нагласите са по-положителни от фактическите данни за икономическата активност, но краткосрочните оценки на EY показват, че растежът се е запазил през третото тримесечие на 2026 г. въпреки по-високите енергийни цени и по-строгите финансови условия. Фискалната експанзия в Германия и ефектите от инвестиционния бум в изкуствения интелект в САЩ са сред факторите, които могат да обяснят устойчивостта на Европа спрямо енергийния шок.
Инвестициите и износът се очаква да останат относително устойчиви, подкрепени от фискалната политика и разходите, свързани с изкуствения интелект. За сметка на това растежът на потреблението на домакинствата в еврозоната се очаква да се забави от 1,5% през 2025 г. до 1,0% през 2026 г. и 0,7% през 2027 г., тъй като инфлацията ограничава реалните доходи. Така европейската перспектива съчетава запазване на положителния растеж с по-слабо потребление, по-висока цена на капитала и големи различия между отделните държави.
