Кметове на водещи български общини говорят за климат и енергия на конференция в столицата на 30-и юли
Като центрове на човешката дейност, градовете са на първа линия в борбата срещу климатичните промени. Те са дом на над половината от световното население, консумират повече от две трети от енергията и са отговорни за над 70% от глобалните емисии на CO2. Логично е, че в компетентностите на местните власти влизат дейности, свързани с прилагането на 70% от мерките за смекчаване на климатичните промени и 90% от мерките за адаптиране към изменението на климата. Те са отговорни за над две трети от публичните инвестиции и в много случаи са пряко ангажирани с предоставяне на социални услуги за техните жители. А проектите, свързани с климата и енергията, не само спестяват разходи и ограничават щетите от екстремни климатични явления, но и предоставят един от малкото източници за инвестиции в подобрена градска среда и качество на живот.
Въпреки високите амбиции на Европейския съюз обаче, досегашните резултати не дават много поводи за ентусиазъм. Една от основните причини за това е липсата на координация между ЕС, правителства и общини. Политиките и средствата за тях са концентрирани в отделни сектори, което намалява тяхната обща ефективност. Финансирането на дейностите в общините е подчинено на приоритетите и времевата рамка на европейското финансиране, а проекти от съществено значение за местните общности остават извън обсега на програмите.
Местните планове за устойчива енергия, дори и при най-добро желание, рядко намират фактическа реализация и са се превърнали в досадно административно изискване без практически ефект. Преодоляването на тези проблеми е от съществено значение за ускоряване на напредъка и постигане на значими резултати – а средства за това има, но те трябва да се управляват ефективно и според потребностите на населените места, които обаче ЕС и правителствата най-често не познават.
В този контекст, Министерството на околната среда и водите на България организира международна конференция „Климатичните политики като възможност за инвестиции в развитие на градската среда“ като част от съпътстващата програма на 61-ата сесия на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) в София (пълната програма на събитието можете да намерите тук, като за участие се изисква предварителна регистрация).
Събитието ще събере кметове и заместник-кметове от някои от най-активните градове в България начело със София, Бургас и Габрово, които ще имат възможност да обсъдят как могат да водят по-добре своите климатични политики както с представителите на българското правителство, така и с водещи експерти от IPCC и Генералната дирекция за научни изследвания и иновации на Европейската комисия (DG RTD). Съорганизатори са Министерство на енергетиката, ЕнЕфект и Коалиция за климата и НСОРБ, а фокусът ще бъде върху двете водещи инициативи („мисии“) на ЕС, които в момента привличат идеи и финансиране за реализация на новаторски проекти за градско развитие:
1. Климатично-неутрални и умни градове: Тази мисия цели да подкрепи постигането на климатична неутралност до 2030 г. на 100 европейски града, които да се превърнат в пример за всички останали населени места в Европа. Това включва насърчаване на проекти за чиста енергия, устойчива градска мобилност и ефективно използване на ресурсите в градска среда, като същевременно се цели видимо подобряване на качество на живот на гражданите. Двата български града, включени в мисията, са София и Габрово. Какви са техните проекти ще научим по време на конференцията; дали има подкрепа от страна на държавата – също. В Румъния например, правителството вече осигури 1 милиард евро за изпълнение на инвестиционните концепции на петте избрани града.
2. Адаптация към климатичните промени: Тази мисия има за цел да подкрепи поне 150 европейски общини и региони в постигането на климатична устойчивост до 2030 г. Мисията се фокусира върху разработването на стратегии и решения, които позволяват на общностите да предвиждат, да се подготвят и да реагират на екстремни климатични явления. 13 български градове – между които и Бургас - са част от нея, а Националният доверителен екофонд вече изпълни един от първите проекти по темата, с резултати, които ще бъдат представени по време на събитието.
Защо общините – не се ли нагледахме на слаби местни проекти и изтичане на средства?
Всъщност, и най-добрите, и най-слабите проекти са в градовете – просто защото те са мястото, където се случват политиките. Не може обаче да не се признае, че наследството на климатичните инициативи, водени от градовете, е солидно. Така например, "Споразумението на кметовете" обединява над 10 000 общини в цяла Европа, заявили своята ангажираност да постигнат и надминат целите на ЕС. От своето създаване през 2008 г., тази инициатива се превърна в най-голямото движение в света за местни климатични и енергийни действия, насърчаващо сътрудничество и обмен на знания между градовете.
Българските градове също участват активно – в исторически план, близо една пета (49) от общините са се присъединили към него, с което най-малкото декларират желание за постигане на амбициозни климатични цели. В определени случаи, има и значителен и доказуем напредък – което беше доказано с една от най-престижните европейски награди „Зелено листо“, спечелена от Община Габрово.
Наскоро в България бе въведената и системата на Европейската енергийна награда, с която общините получават не само признание за своите усилия в областта на енергията и климата, но и достъп до една от най-усъвършенстваните системи за енергиен мениджмънт, която предполага непрекъснато усъвършенстване и иновации в общинските практики. Към момента София, Габрово и Добрич са трите града, които са включени в тази инициатива.
За съжаление обаче, в много случаи реалността не съответства на добрите намерения и политическите декларации. Въпреки че общините демонстрират активност и ангажираност, систематичното изпълнение на общински енергийни програми все още е рядкост, а научно-обоснованото разработване на климатични планове е екзотика. За това съществуват множество обективни пречки – въпреки че публичните инвестиции в устойчива енергия са значителни като обем, те са насочени към определени сектори, а в много направления възможностите за финансиране остават недостъпни. 
С всеки изминал ден се увеличава рискът средствата по НПВУ, голяма част от които бяха насочени именно в тази посока, да бъдат загубени поради забавени реформи и липса на прозрачност, а предложените решения често противоречат на принципите на децентрализация. За да се преодолеят тези пречки, е от съществено значение да се ускори законодателната подготовка, да се осигури яснота в правилата за финансиране, да се създадат работещи механизми за контрол на качеството, и да се предостави техническа помощ на общините. Така местните власти ще могат по-добре да използват своя доказан капацитет за управление на устойчиви енергийни проекти, което – в случай на реален контрол върху изпълнението и доказване на резултатите – в крайна сметка ще доведе по-ефективни климатични действия.
В този план, една от основните цели на конференцията е да се преодолеят съществуващите пропуски в координацията и да се създаде специализирана платформа за подобряване на сътрудничеството между различните равнища на управление. Такава платформа би могла да улесни децентрализацията на ресурсите към градовете, като използва натрупания опит на местните власти за по-бързо и ефективно прилагане на климатични и енергийни политики. Строги механизми за осигуряване на качеството, контрол върху изпълнението и постигането на доказуеми резултати могат да бъдат установени на национално равнище, включително чрез прилагане на съществуващите методологии на Споразумението на кметовете и Европейската енергийна награда.
Събитието ще завърши с декларация към сесията на IPCC, подчертаваща критичната роля на градовете в прилагането на климатични политики. Ще бъде отправен призив за осигуряване на необходимите ресурси и подкрепа, за да се позволи на градовете да изпълняват своите политики и мерки ефективно. Това на пръв поглед символично действие всъщност представлява важна стъпка напред, най-вече заради разбирането на значимостта на процеса: защото, поставено в актуалния контекст, участието в глобалната и европейска климатична дипломация не е загуба на време, а пряка инвестиция в градско развитие.
