Инвеститорският интерес към съхранението на енергия е силен, а България се отличава като една от водещите европейски държави по скорост на развитие в тази сфера. Пазарната ситуация, нуждата от гъвкави мощности и добре обмислените схеми за подкрепа стимулират този напредък.
Според инж. Мартин Георгиев, главен оперативен директор и член на съвета на директорите на "Електрохолд Трейд", България скоро ще се нареди сред първите пет европейски държави по инсталиран капацитет за съхранение на електроенергия. Тази прогноза е базирана на реализацията на редица бъдещи проекти.
Към момента българският енергиен пазар като инсталирани мощности представлява едва 0,2% от европейския. Въпреки това, с въвеждането на системите за съхранение, страната ще достигне нива, сравними с тези на Германия, Италия и Франция.
Българските системи вече играят ключова роля в осигуряването на енергийна стабилност. Те внасят фотоволтаична електроенергия от съседни държави, съхраняват я и я подават при пикове на потреблението. По този начин се намалява зависимостта от вноса на скъпа енергия, например от природен газ.
Енергийната трансформация вече не е бъдеще, а настояще. Тя променя не само начина, по който произвеждаме и потребяваме енергия, но също така повишава и стратегическата сигурност на държавите. България активно участва в тези процеси, като "Електрохолд" инвестира значително във възобновяеми енергийни източници и системи за съхранение.
Темповете на енергийната трансформация се ускоряват, като близо 50% от инсталираните мощности в Европа вече са от възобновяеми източници. Това ясно показва глобалната посока на развитие на енергетиката. През последните десет години са инсталирани около 600 хиляди мегавата възобновяеми енергийни мощности, което е свързано и с намаляването на традиционни енергийни източници.
Бъдещето на енергетиката е в нискоемисионните източници, които отделят минимални въглеродни емисии при своето производство. Всяка нова технология обаче носи своите предизвикателства. Основното предизвикателство пред възобновяемите енергийни източници е тяхната трудност в прогнозирането, тъй като зависят от климатичните условия.
За разлика от възобновяемите източници, конвенционалните енергийни източници са управляеми и произвеждат енергия при най-голяма нужда, което улеснява системните оператори. Именно поради зависимостта на ВЕИ от външни фактори, съхранението на енергия придобива толкова критично значение.
Прогнозите за българската енергийна система след десет години включват постигане на близки до нулеви въглеродни емисии. Очаква се енергийният микс да бъде балансиран, съчетаващ възобновяеми източници, съществуващи и евентуално нови ядрени мощности. Ключова роля ще имат и водноелектрическите централи (ВЕЦ) и помпено-акумулиращите водноелектрически централи (ПАВЕЦ) за балансиране на системата.
