Поскъпването на енергоресурсите през последните 12 месеца е намалило значително покупателната способност на 74% от българските граждани. За да компенсира по-високите сметки, половината от засегнатото население е свило ежедневните си разходи за храна или здравеопазване.
Данните са от осмото издание на Климатичното изследване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), цитирано от БТА.
Инфлационният натиск у нас се развива на фона на сериозни структурни предизвикателства, като за период от пет години храните в България са поскъпнали с над 50%. В момента са нужни 842 евро месечно на човек за нормален живот, като 52% от работещите не достигат необходимия доход за издръжка. Във връзка с ценовата динамика, според Абровски до края на годината ще бъде внесен законопроект, регулиращ дейността на големите търговски вериги.
Въздействието на енергийната криза върху домакинствата в България е значително по-тежко от средното за Европейския съюз, където 60% от запитаните отчитат спад в покупателната си способност. При 23% от българите финансовото отражение е било много силно, докато средният показател за ЕС е 20%. Докато у нас 50% са намалили разходите за храна и здраве, за страните от ЕС този процент възлиза на 38%.
Ограничение на разходите за отопление са предприели 26% от българските респонденти, а 20% са натрупали дългове, забавили са сметки или са потърсили финансова подкрепа, спрямо 16% в ЕС. Ценовият шок при горивата е повлиял и на транспортните навици на 56% от сънародниците ни. От тях 26% са ограничили автомобилните пътувания за ежедневни нужди като пазаруване, лекарски прегледи и административни задачи.
Други 24% от анкетираните са се отказали от ваканции, пътувания през почивните дни или лични срещи със семейство и приятели. С цел икономия 16% шофират по-бавно, а 19% са заменили личния автомобил с градски транспорт, велосипед или споделено пътуване. Въпреки осезаемия недостиг на средства, 69% от българите определят енергийния преход като спешно необходим за страната.
Водещото очакване, посочено от 77% от участниците в изследването, е енергийният преход да осигури по-стабилни или по-ниски цени на енергията. За 74% ключов приоритет е намаляването на зависимостта от вноса на нефт и природен газ, а 66% поставят акцент върху забавянето на климатичните промени. Това представлява значителна трансформация в нагласите спрямо 2022 г., когато ограничаването на климатичните рискове беше водещата цел за българите.
През 2026 г. водещи за обществото са предимно икономическите ползи и сигурността на доставките, като подобна тенденция се очертава и в други европейски държави. По-ниските цени са водещ фактор в България и още седем страни от ЕС, намаляването на вноса води в 16 страни, а климатичните ефекти са първостепенни в едва три. Българските граждани осъзнават и рисковете от забавяне, като 75% очакват трайно поскъпване на живота, а 73% се опасяват от задълбочаваща се вносна зависимост.
Развитието на нисковъглеродната енергия се определя като приоритет от 87% от българите, което съответства на средното равнище за Европейския съюз. Слънчевата енергия е фаворит за 45% от анкетираните, следвана от ядрената мощност с 42%, което е сред най-високите нива на подкрепа в рамките на ЕС при средно 28%. Вятърните централи срещат одобрението на 23% от участниците у нас.
Що се отнася до новите технологии, 46% от българите предпочитат ЕС да изгради собствена конкурентоспособна промишленост, дори това да отнеме повече време. Други 41% настояват за бързо внедряване чрез оборудване от внос, макар европейското производство да остава водещият избор във всички 27 държави членки. Близо 80% от анкетираните у нас настояват за по-активна координация в ЕС за постигане на енергийна независимост при средно 68% за Общността.
Едва 14% от българите смятат, че страната трябва да разчита изцяло на собствени сили, сравнено с 23% за ЕС. Обединяването на общи ресурси за финансиране на прехода се подкрепя от 65% от респондентите, докато 24% смятат, че всяка страна трябва да плаща сама. Същевременно 63% посочват, че постигането на енергийна независимост на ЕС би повишило европейската им гордост при средно 62% за блока.
Вицепрезидентът на ЕИБ Марек Мора подчерта, че българските домакинства са понесли най-тежък удар от високите цени и очакват преходът да осигури достъпна енергия и независимост. По думите му институцията предоставя консултантска и техническа експертиза и ще продължи финансовата си подкрепа чрез местни банки и партньори. Целта е ускоряване на местното производство на чиста енергия и разширяване на преносните мрежи в страната.
През 2025 г. Групата на ЕИБ е вложила 128 млн. евро в устойчива енергетика и ресурси в България, включително 40 млн. евро за „Елдрайв Холдинг“ за регионална зарядна инфраструктура с предвидени 1530 нови зарядни точки у нас. Изследването е реализирано от „Ипсос БВА“ в периода 3–25 август 2026 г. сред 23 000 души над 16 години в ЕС, от които 1000 респонденти са от България, като данните са претеглени според демографската структура.
