ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ: д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект
Къщите остават най-пренебрегнатият сегмент в програмите за саниране в България
За собствениците на еднофамилни къщи обновяването от години е въпрос изцяло на лични възможности. При постоянно увеличаващите се цени на енергията, стотици хиляди семейства живеят в сгради със стара дограма, неефективно отопление, течащи покриви и високи сметки. Докато при многофамилните сгради все пак имаше няколко големи публични програми, при къщите липсва каквато и да е подкрепа – реална, масова и достъпна програма за тях практически няма от повече от десетилетие. И това не е проблем на няколко хиляди домакинства в отдалечени населени места – в еднофамилни сгради живеят близо половината от българските граждани.
По данни от проекта на Национален план за сградно обновяване, в България има 1 065 584 обитавани еднофамилни жилищни сгради с обща полезна площ 122 229 230 m². Това е огромен сегмент, който не може повече да бъде заобикалян с аргумента, че е труден за организиране или че пазарът сам ще се справи. Няма да се справи. И досега не се е справил.
Проблемът е още по-голям, защото именно тук е концентрирана голяма част от енергийната бедност. Националният план отчита, че 28,47% от населението е засегнато от енергийна бедност, а връзката между ниските доходи, старите неефективни жилища и високите разходи за енергия е пряка и очевидна. За много семейства обновяването не е въпрос на климатична политика или европейска цел - то е въпрос на нормален живот, по-здравословна вътрешна среда и по-малък натиск върху семейния бюджет. Именно затова всяко ново отлагане на работеща схема за подкрепа се усеща най-силно от домакинствата, които и без това са най-уязвими.
Национален фонд за декарбонизация: какво знаем към момента
Създаването на Национален фонд за декарбонизация (НФД) като основен инструмент за финансиране на проекти за енергийна ефективност и ВЕИ не е нова идея – то е предвидено още от Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата от 2020 г. Името му присъства във всички следващи стратегически и планови документи в областта. Записан е и като реформа C4.R1 в Националния план за възстановяване и устойчивост, от изпълнението на която зависят и плащанията по плана. Но след 6 години бездействие, можем ли да вярваме, че той е нещо повече от хартиен тигър?
Законови промени
За радост, Националният фонд за декарбонизация вече съществува и в реалния свят – с измененията в Закона за енергийната ефективност от ноември 2025 г. той е конституиран като основен финансов механизъм за обновяването на сградния фонд в България. По своя замисъл, той трябва да подпомага проекти за енергийна ефективност и ВЕИ в сгради чрез възмездно финансиране, комбинирано с ограничени грантови средства, както и да предлага техническа помощ за подготовка на такива проекти.
Към момента не е отворена процедура за кандидатстване за граждани или сдружения на собственици. Предстои процес по организационно структуриране на фонда, включително конкурс за избор на управител, приемане на оперативна рамка, разработване на конкретни финансови продукти и евентуално набиране на финансови посредници (най-вероятно търговски банки). Дори и конкурсната процедура за избор на управител да бъде обявена в следващите дни, не може да се очаква да бъде завършена преди лятото – а това на практика означава, че и при най-добро желание, кандидатстване за финансиране трудно ще бъде възможно преди края на годината.
Какви са възможните финансови продукти?
Според законовата рамка фондът се очаква постепенно да премине от познатия модел на изцяло грантово подпомагане към смесени финансови продукти, които комбинират грант, заем, гаранция и техническа помощ. За жилищния сектор това означава, че в бъдеще е възможно да се подкрепят проекти с комбинация от частична безвъзмездна помощ и кредит, вместо само с пълно финансиране. Като предполагаем обхват на бъдещата подкрепа в публичните дискусии по темата се посочват както проекти за „дълбоко“ енергийно обновяване, така и за единични мерки (смяна на дограма, изолация, ремонт на покрив), монтаж на термопомпи, фотоволтаични и термсоларни инсталации, както и интелигентни системи за управление. Това обаче засега е индикативна концепция, а не официално отворена схема, като конкретните условия, грантовият компонент, допустимите кандидати и изискванията за съфинансиране биха могли да станат ясни само след избора на управител.
Първият продукт трябва да е за еднофамилни сгради
Най-разумният старт за НФД е ясен: прост и разбираем продукт за еднофамилни сгради. Изключително важно е още в първата фаза да се предложи схема, която собствениците на къщи могат реално да използват. Тази схема трябва да допуска както единични мерки, така и по-цялостно обновяване. Самият Национален план за сградно обновяване приема, че обновяването най-често ще се случва поетапно, чрез последователни мерки, а не само чрез подхода „всичко наведнъж“. Това е реалистично, защото за едно домакинство първата стъпка често е смяна на прозорците, ремонт на покрива или подмяна на отоплителната система, а не пълна реконструкция в рамките на една година.
Търсенето за такъв продукт е очевидно
Не е нужно да се правят сложни упражнения, за да се докаже, че за подобен продукт има пазар - търсенето е видимо дори само по фасадите на сградите в нашите градове. Ако се отлагат ремонти, то не е защото хората не виждат смисъл, а защото не могат да поемат цялата цена наведнъж. Ако една схема предложи разумна комбинация от грант и собствено участие, интересът ще бъде голям. Това важи особено за по-малки, но много нужни мерки. Малко собственици биха отказали например 30% грант, ако така могат да сменят дограмата, да ремонтират покрива или да направят първата стъпка към по-голямо обновяване – при това въз основа на професионален съвет и контрол на качеството. Именно такива човешки, разбираеми решения могат да върнат доверието, че държавната политика най-после вижда и къщите, а не само съмнителните ползи от големите програми за саниране.
Основните рискове: прекалено усложняване и малък мащаб
Националният фонд за декарбонизация съществува само на хартия от над 6 години и причините за това са ясни – очакванията за огромна капитализация и желанията контрол върху сериозен финансов ресурс водят до властови борби, в които реалните решения се отлагат за неизвестен бъдещ период. Много е възможно това да продължи и сега - с усложнени процедури и протакане на избора на управител и финансови посредници, въпреки риска да бъдат загубени поредните средства по НПВУ. Истината обаче е съвсем различна - ресурсът, с който фондът може да стартира в момента дори и в най-оптимистичните сценарии е ограничен до около 50 млн. евро, при това не от утре, а в следващите 5 години. При над 1 милион еднофамилни сгради и трупани с години нужди, единствената реалистична цел е да се тества пилотен продукт – атрактивен, достъпен и с минимална административна тежест.
Точно заради това фондът трябва да тръгне сега
Въпреки малкия първоначален обем, по-добре е НФД да започне сега с конкретна цел, ясен продукт и ограничен, но реален обхват, отколкото още години да се чака идеалният модел. Един работещ старт ще покаже реалното търсене, ще даде първи резултати и ще създаде аргументи за следваща капитализация. След това вече може и трябва да се търсят устойчиви източници на финансиране, включително ежегоден национален ресурс, европейски средства, международни финансови институции и механизми за привличане на частен капитал. Функционирането на подобен фонд с реални продукти ще даде възможност да се използват по предназначение и средствата по Социалния фонд за климата, за които държавата така и не може да намери смислено приложение, приемливо за ЕК. Но първата стъпка е фондът да започне да работи и да се докаже именно там, където нуждата е най-видима и най-дълго пренебрегвана: при еднофамилните сгради.
Дотогава хората трябва да внимават на кого вярват
Важно е да се знае, че към момента не следва да се доверявате на обяви в социалните мрежи, които обещават незабавно кандидатстване, гарантирано одобрение или конкретни условия по Националния фонд за декарбонизация. Окончателните правила за допустимост, размер на подкрепата, документи и срокове все още не са публично обявени. До публикуване на официална информация всеки подобен тип “консултантски” оферти трябва да се приема с повишено внимание.
Това не означава, че домакинствата не могат да се подготвят още отсега. Разумна стъпка е да потърсят безплатна консултация от съществуващи Центровете за комплексно обслужване, например по проекта SHEERenov+ или други проекти с европейско финансиране, където могат да получат първоначална ориентация какви мерки биха били най-подходящи за тяхната сграда, какви документи вероятно ще са нужни и какви стъпки по подготовката е добре да започнат предварително – за тази и за всички останали бъдещи програми, включително за многофамилни сгради. Както Планът за сградно обновяване, така и законовата рамка на НФД също предвижда важна роля за мрежа от услуги тип „обслужване на едно гише“ и техническа помощ, което прави ранната консултация особено полезна. За предварителна ориентация собствениците могат да използват и калкулатора за енергийни спестявания на сайта на SHEERenov+, който дава базова представа как различни мерки за обновяване могат да повлияят върху енергийното потребление и съответно разходите на сградата.
Какво да очакваме?
Ако се спазват сроковете по ПВУ, съвсем скоро трябва да разберем какви ще са оперативните правила на фонда и изискванията към новия фонд мениджър. Това ще ни даде ясна представа дали ще имаме работещ инструмент и реална подкрепа за най-нуждаещите се, или отново ще се загубим в усложнени процедури и забавени с години решения. Но ако държавата действително иска да направи нещо смислено за еднофамилните сгради, трудно ще намери по-добър момент от този.
