В контекста на нарастващата инфлация и бюджетното напрежение, Константин Проданов от „Прогресивна България“ представи задълбочен анализ на икономическата ситуация. Проданов, който е спряган за икономически министър, подчерта своя над 25-годишен опит във финансовия сектор на глобалните пазари. Въпреки спекулациите, той изрази предпочитание да бъде полезен в законодателния орган, вместо в изпълнителната власт.
Депутатът алармира за липсата на пълна прозрачност по отношение на държавните финанси и призова за изслушване на финансовия министър. Текущата картина разкрива притеснителни тенденции, включително рекорден дефицит за последното десетилетие. Съществува сериозна неяснота относно състоянието на фискалния резерв и изпълнението на плащанията по инвестиционните програми.
Основен повод за тревога е дисбалансът между държавните приходи и разходи. Въпреки двуцифрения ръст на постъпленията, разходите нарастват още по-бързо, което води до задълбочаване на дефицита. Проданов е категоричен, че е необходима прецизна диагноза на финансовото здраве на страната.
Политическата сила „Прогресивна България“ поема ясен ангажимент да не променя данъчно-осигурителната тежест за гражданите и бизнеса. Според Проданов ресурс в държавата има, но той трябва да се разходва ефективно за инвестиции в конкурентоспособност. Проблемът се корени в начина на управление на средствата, а не в тяхната липса.
Административната реформа се посочва като хронично пренебрегван сегмент от държавното управление. Дигитализацията и внедряването на електронни услуги са ключови инструменти за оптимизиране на разходите и повишаване на ефективността. Целта е да се прекрати практиката на „купуване на народна любов“ чрез раздаване на средства без производителност.
Вече се подготвя план за сливане на ведомства с цел оптимизация на държавния бюджет. Конкретните подробности за това кои структури ще бъдат преобразувани, ще станат ясни в близко бъдеще. Тази стъпка е част от по-широката стратегия за модернизация на административния апарат.
Анализът на инфлацията показва, че напоследък тя се задвижва от външни фактори, основно конфликта в Близкия изток. Това е шок по линия на предлагането, който не подлежи на пряк вътрешен административен контрол. Държавата трябва да гарантира единствено сигурността на енергийните доставки и свободната пазарна конкуренция.
Проданов очерта три нива на антиинфлационни мерки, започвайки със силно таргетирана социална подкрепа за най-уязвимите групи. Втората стъпка е временна помощ за енергоемките предприятия, които губят пазарни позиции. В дългосрочен план ще се търси сътрудничество в ЕС за дерогация на въглеродните квоти, които тежат на енергетиката.
Третото ниво обхваща макроикономически промени и прекратяване на „разюзданата“ фискална политика чрез реформи в разходите. Предлага се преминаване към програмно бюджетиране и по-висока ефективност при публичните инвестиции. Необходимо е да се спре практиката на теглене на държавни заеми за текущо потребление.
Депутатът посочи структурен дисбаланс, при който възнагражденията растат с двуцифрени темпове при минимален ръст на производителността. Той сравни текущия модел на определяне на минималната работна заплата с „куче, което гони опашката си“. Подобни процеси създават инфлационен натиск и изкривяват трудовия пазар.
При евентуални пазарни интервенции Проданов е категоричен, че няма да се налагат изкуствени тавани на цените. Вместо това ще бъде въведен механизъм за ежедневна прозрачност чрез събиране на данни от големите търговски вериги. Системата ще изчислява „справедлива цена“ на база цени на едро и разумна надценка.
Този инструмент няма да служи за административен контрол, а по-скоро за навременно сигнализиране при пазарни аномалии. Очаква се „червеният флаг“ да има дисциплиниращ ефект върху търговците. Така потребителите ще бъдат по-добре информирани за реалните пазарни равнища.
Относно енергетиката, договорът с „Боташ“ се оценява като потенциално изгоден за интересите на България. Проданов обаче отбеляза пропуснати възможности при меморандумите с Унгария и Сърбия, които не са били реализирани. Ключът към успеха в този сектор е активната и професионална дипломация при преговорите.
