Водните електроцентрали се утвърждават като все по-ценен актив за енергийния сектор в контекста на глобалните цели за декарбонизация. Според Теофана Текелиева-Григорова, изпълнителен директор на Асоциация "Хидроенергия", тези мощности притежават ключова гъвкавост за балансиране на системата. Това е от критично значение при нарастващия дял на възобновяеми източници с променлив характер на производството.
В национален мащаб секторът генерира приблизително 3 милиона мегаватчаса електроенергия на годишна база. Този обем представлява близо 30% от общия възобновяем енергиен микс на страната. Подобни данни подчертават значимостта на хидроенергетиката за енергийната сигурност на България.
Въпреки своя потенциал, изграждането на нови водни централи у нас е в застой през последните години. Основната причина за този негативен тренд е изключително нестабилната регулаторна среда. Поради липсата на предвидимост, инвестиционните потоци в сектора са насочени предимно към рехабилитация и модернизация на вече действащи съоръжения.
Експертната позиция на Асоциация "Хидроенергия" е, че ролята на водните централи в България остава неадекватно оценена. Секторът се сблъсква с непрекъснати административни и нормативни обструкции, които възпрепятстват нормалното му функциониране. Липсата на подкрепа забавя пълното разгръщане на капацитета на тези стратегически енергийни обекти.
