Тези оптимистични прогнози се подкрепят от стабилното вътрешно търсене, което е резултат от силните потребителски нагласи на домакинствата и устойчивия ръст на заплатите. Анализаторите предвиждат запазване на стабилността на пазара на труда и спад на безработицата до около 3,3% до 2027 г. Очаква се инфлацията в страната да се успокои под средните за региона нива, показвайки низходящ тренд от 3,6% през 2025 г. до 2,6% през 2027 г.
С прогнозиран ръст на БВП от 3,1% за текущата година, България ще надмине повечето държави в региона, като само Хърватия (4%) и Полша (3,3%) ще покажат по-добри резултати. През 2026 г. с очаквани 3,2% ръст, страната отново ще заеме престижното трето място, зад Хърватия (3,8%) и Полша (3,4%). Прогнозата за 2027 г. предвижда ръст от 3,1%, което може да постави България на лидерска позиция в ЦИЕ.
Ключова роля за растежа на българската икономика през следващите три години ще играят както вътрешното потребление, така и инвестициите. Последните са пряко обвързани с изпълнението на проекти, финансирани от Европейския съюз по Националния план за възстановяване и устойчивост, както и с мащабните публични разходи за инфраструктура и отбрана.
Присъединяването на България към еврозоната в началото на 2026 г. се очаква да повиши доверието и да активира вътрешните икономически двигатели. В очакване на прехода към единна валута, домакинствата и бизнеса увеличават депозитите и кредитната активност. По-ниските разходи за финансиране и по-активното парично предлагане ще допринесат допълнително за стимулиране както на потреблението, така и на инвестициите, отбелязва Джовани Скарпато, икономически анализатор за ЦИЕ в Allianz Trade.
Тези фактори полагат основите за период на стабилен икономически растеж, воден от търсенето, което дава основание да се смята, че България ще превъзхожда повечето държави в региона. До 2030 г. българската икономика се очаква да отбележи кумулативен допълнителен растеж от 2,8 процентни пункта вследствие на ангажиментите в областта на отбраната. Този принос, макар и умерен, поставя страната на солидна позиция в региона, нареждайки я на осмо място сред 20 обхванати европейски държави. За сравнение, в ЦИЕ, Латвия е начело с 11,7 процентни пункта, следвана от Литва (6,9 пр. п.) и Унгария (6,6 пр. п.).
Според Камелия Попова, управител на Euler Hermes за България (работещ под марката Allianz Trade), глобалната война на митата ще има относително ограничен пряк ефект върху българската икономика, оценен на спад от 0,2 процентни пункта от ръста на БВП през 2026 г. Въпреки това, българският бизнес е изложен на косвени рискове, като по-слабо търсене от ключови европейски партньори, повишени разходи за суровини поради нарушени вериги на доставки и забавяне на инвестиционни решения в условията на нарастваща глобална несигурност.
Попова подчертава, че дори при оптимистичните перспективи, българските компании, особено експортно ориентираните, не трябва да подценяват глобалните рискове и турбуленции. Сериозният ръст на фалитите в световен мащаб през последните години продължава да бъде усложняващ фактор. Allianz Trade прогнозира увеличение на несъстоятелностите с 6% на глобално ниво през тази година в сравнение с 2024 г., с допълнителен ръст от 4% през 2026 г., а успокояване на тази тенденция се очаква едва през 2027 г.
