Ако пандемията бъде овладяна до юни, има шанс икономиката да се върне към нормалното си развитие в следващите 12 месеца
Президентът на Чeрноморската банка за търговия и развитие коментира коронавирус пандемията и отражението й върху международното сътрудничество и перспективите пред световната икономика
Дмитрий Владимирович Панкин оглавява Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР) от 2018 г. Преди това е бил председател на борда на директорите на Евразийската банка за развитие, зам.-министър на финансите на Русия. Представлявал е страната в управлението на редица международни финансови институции. Завършил е политикономия в Ленинградския държавен университет.
Г-н Панкин, пандемията COVID-19 вече отслаби значително световната икономика. Може ли да се каже, че това е началото на глобална рецесия?
- Иска ми се да вярвам, че коронавирусът ще бъде поставен под контрол съвсем скоро. За да бъда честен, мисля, че всъщност никой не знае кога и как ще приключи тази пандемична криза. Всички се надяваме, че драстичните ограничителни мерки, предприети в толкова сериозен мащаб, ще бъдат достатъчно ефективни за спиране на разпространението на вируса. Дали това ще го накара да изчезне, преди да се намери ваксина и да стане тя достъпна в световен мащаб, е нещо, за което бих предпочел да не разсъждавам. Надявам се само броят на заразените да се задържи в рамките на националните здравни системи за лечение и болните да бъдат изолирани от населението като цяло или докато ваксината започне да се използва ефективно, или докато коронавирусът изчезне.
Ние сме в началото на глобална рецесия. Ясно е, че спадът в икономическата активност, затварянето на магазини и фабрики, почти пълното спиране на туризма, хотелиерството и транспортните услуги ще окажат силно влияние върху икономическата активност и ще влошат както публичните финанси, така и финансовото състояние на компаниите. В крайна сметка може да се наложи да се справяме през втората половина на тази година и през следващата година с финансовата криза. По-лесно е икономическата дейност да бъде спряна, отколоко да се рестартира. Това ще отнеме време.
Deutsche Bank очаква в САЩ през второто тримесечие спад на БВП с около 13 %, а министърът на финансите на САЩ Стивън Мнучин очаква потенциален скок на безработицата до 20 %. В ЕС свиването ще е още по-сериозно след като Fiat и Volkswagen вече обявиха затваряне на фабрики, което засяга хиляди доставчици. Това спиране на производства се добавя към така или иначе вече затворената икономика на услугите.
Това изглежда ще е най-сериозното свиване на икономиката в историята след Голямата депресия. Възстановяването зависи от това колко дълго ще продължи блокадата и какви щети ще бъдат нанесени на веригите за доставка и на публичните финанси и дали ще има кракосрочен или дългосрочен ефект върху потребителското търсене. Ако пандемията приключи до края на юни, има големи шансове за бързо и рязко възстановяване, т.е. икономическата и финансовата активност да се върнат към нормалното си състояние в рамките на следващите 12 месеца.
Каква е ролята на международните финансови институции в ограничаване на щетите за световната икономика, нанесени от пандемията?
- Пандемията сама по себе си не променя характера или обема на международното сътрудничество. Тя засяга временно и негативно международните икономически връзки, търговията, инвестиционните потоци, но подобрява кооперирането и координацията по отношение на здравето и въпросите на сигурността. Това е глобален проблем, който изисква да бъдат взети координирано в комбинация регионални, национални и международни мерки.
Аз не бих нарекъл ограниченията протекционизъм. Има предпазни мерки, които са необходими за ограничаване разпространението на заразата. Същевременно ставаме свидетели на срив във веригите на доставки поради ограничена икономическа активност на страните, силно засегнати от коронавируса.
Производството намалява както вследствие от налаганите от правителството ограничения и изискването за „социално дистанциране“, така и в резултат от срива в търсенето на потребителски стоки за дълготрайна употреба, на промишлени стоки, инвестиции и по-несъществени услуги.
Протекционизмът, за който има много аргументи “за” и “против”, е характеристика на последните години. Въпрос на съвсем друга дискусия е как нещата могат да продължат оттук нататък. Но ние трябва да разграничаваме мерките, които имат политически характер, от тези със здравословен или медицински характер.
Реакцията на пандемичната криза и на всяка друга, толкова тежка като новия коронавирус, с много високия си процент на заразяване и високата смъртност, не бива да се разглежда във връзка с дискусията “протекционизъм или глобализация”. Всички държави предприемат предпазни мерки, за да защитят първо здравето и в крайна сметка живота на своите граждани. В такава ситуация икономическите съображения остават на втори план.
Международните финансови институции, ако мандатът им позволява и в рамките на собствените си възможности, се опитват първо да продължат да обслужват своите клиенти и второ да предприемат по изключение мерки, насочени към подпомагане на малките и средните предприятия, здравните власти, производителите на медицинско оборудване и лекарства, комуналните компании и други, за да подкрепят усилията на правителствата за защита на най-уязвимите. Но ние трябва да признаем, че такъв внезапен и интензивен шок засяга всички, включително международните финансови институции, които също трябва да поставят на първо място здравето и безопасността на своя персонал, да защитават интересите на акционерите си и при неблагоприятни финансови условия в глобален мащаб да гарантират непрекъсваемост на бизнеса. Ние не сме от друга планета, имунизирани и пълни с ресурси, които лесно могат да спасят света. Това е криза, която засяга всички ни.
Основните централни банки вече свалиха основните си лихвени проценти до минимум. Колко опасно е това в световен мащаб?
- Лихвите са ниски от доста време. Кривите на доходността са се обърнали няколко пъти. Притеснението за доходността намали разликата между безрисковите и рисковите инструменти в полза на по-рисковите инструменти с очаквана възвръщаемост под риска, поет при инвестирането в тях. Това само по себе си е опасна ситуация.
Ако пандемията COVID-19 приключи бързо с минимум човешки страдания, положителнят резултат ще е, че цялата излишна ликвидност ще бъде унищожена и всички балони ще се спукат. Така че може да говорим за ново начало без тежестта на дисбалансите, застрашаващи финансовия сектор. Това може да бъде началото на нов цикъл на възстановяване, растеж и развитие.
Какви предизвикателства пред световната икономиката виждате Вие като ръководител на международна финансова институция?
Основните рискове, които виждам, са следните:
-
настоящите мерки за социално дистанциране да не се окажат ефективни за ограничаване на разпространението на болестта.
-
вирусът да продължи да поддържа своята жизненост и през по-топлия период.
-
медицинските власти да бъдат претоварени и капацитетът - използван до краен предел.
-
нова ефективна ваксина може да не бъде открита, тествана и предоставена в световен мащаб в рамките на следващите 6 до 9 месеца.
-
правителствата да останат без пари за подкрепа на фискалната експанзия, която поддържа малките и средните предприятия, субсидира най-засегнатите индустрии и осигурява жизненоважна подкрепа на домакинствата.
-
финансовият сектор да се срине под тежестта на необслужваните заеми и липсата на ликвидност.
Но нека не мислим за най-лошото, а да се надяваме, че:
-
мерките, предприети от правителствата по целия свят, ще бъдат ефективни.
-
медицинската общност и държавните механизми ще функционират с добри резултати.
-
ваксина ще бъде създадена и доставена, преди да се случи най-лошото,
Да се надяваме, че преди рецесията да се превърне в депресия, както вече споменах, всяка страна и световната икономика ще се върнат към нормалното си състояние, включвайки се в този нов цикъл на възстановяване, растеж и развитие, оставяйки щетите, нанесени от пандемията зад себе си.
