Финансистът и бивш вицепремиер Николай Василев остро критикува бюджетната политика на последните правителства, предупреждавайки за нарастващ дълг и липса на финансова дисциплина. В интервю за bTV той коментира, че сметката на управляващите в края на годината няма да излезе, като подчерта, че през последните четири години дългът се е увеличил драстично – от около 20 милиарда лева на близо 60 милиарда, а към края на мандата може да достигне 90 милиарда.
Василев изрази мнение, че бюджетът е можел и трябвало да бъде на излишък през годините, но политиците са създали погрешното впечатление, че 3% дефицит е приемлив. Той посочи, че основният виновник за това е Асен Василев, но изрази разочарование, че и настоящото правителство не се е отклонило от тази политика, гласувайки според него най-катастрофалния бюджет след този от времето на Виденов.
Финансистът подчерта, че не вижда критики към приходната част на бюджета и дори би предложил намаляване на плоския данък и данъка върху печалбата за фирмите с 1%. Той постави под въпрос логиката зад евентуално увеличение на ДДС с 30%, определяйки го като невъзможно. Според него, заедно със счетоводните практики, разходите през тази година ще надхвърлят 100 милиарда лева.
Василев обърна внимание върху няколко „счетоводни шмекерии“, като увеличаването на капитала на държавни дружества със 7 милиарда лева и инвестициите в енергийни проекти. Той постави под съмнение дейността на Българската банка за развитие (ББР), която според него се превръща във втори държавен бюджет, разпределящ средства без обществени поръчки и конкурси. Той се попита как ББР ще възстанови вложените 4 милиарда лева.
Освен това, финансистът изрази съмнение относно ефективността на общинските проекти, финансирани с 4 милиарда лева, разпределени предимно на „политически правилните“ кметове. Той сравни обема на тези инвестиции с приходите от цялата приватизация за 35 години, поставяйки въпроса дали България се е върнала към съветска икономическа система.
Василев също така посочи, че банките са били принудени да плащат авансово данък за следващата година, което допълнително увеличава разходите. Той очаква „преяждане“ на разходи и изрази притеснение относно липсата на политическа воля за провеждане на отговорна финансова политика. Финансистът призова за преосмисляне на бюджетната стратегия и за връщане към принципите на пазарната икономика.
