Националният статистически институт (НСИ) отчете месечна инфлация от 0.6% за януари 2026 година. На годишна база, спрямо същия месец на предходната година, покачването на потребителските цени достига 3.5%. Средногодишната инфлация за периода февруари 2025 – януари 2026 г. е фиксирана на ниво от 4.6% спрямо предходния едногодишен период.
Най-осезаемо увеличение през януари се наблюдава в секторите на социалната защита и личните грижи, където ръстът е 1.8%. Услугите в ресторанти и хотели поскъпват с 1.6%, следвани от застрахователните и финансови услуги с 1.3%. Спад в цените е регистриран единствено при облеклото и обувките със значителните 4.0% и при сектора на комуникациите с 0.3%.
Потребителската кошница е подложена на натиск от нарастващи цени в развлекателния сектор (1.2%), здравеопазването (0.9%) и хранителните продукти (0.9%). Жилищното обзавеждане и битовите сметки, включително вода и енергия, също отчитат ръст съответно с 0.9% и 0.8%. Транспортът и образованието допълват списъка на поскъпващите категории, макар и с по-умерени темпове.
При хранителните стоки е регистриран сериозен скок при пресните зеленчуци, като пиперът поскъпва с 16.4%, зелето с 11.8%, а доматите с 11.2%. Ръст се отчита и при рибните продукти, сиренето (2.8%), ориза (2.7%) и някои алкохолни напитки като ракията (1.7%). Макар основни стоки като месото от домашни птици и яйцата да поскъпват, хлябът отбелязва минимално увеличение от 0.2%.
Обратната тенденция на поевтиняване се забелязва при кореноплодните зеленчуци (4.5%), зрелия боб (3.4%) и цитрусовите плодове (1.9%). Потребителите са плащали по-малко за свинско месо, захар, мед и някои млечни продукти като киселото мляко. Хляб „Добруджа“ и шоколадовите изделия също са реализирали лек спад в пазарните си цени.
В нехранителния сегмент впечатлява ръстът от 18.9% при таксите за лични документи и 7.9% при лекарските услуги. Ветеринарните услуги и шофьорските курсове също поскъпват осезаемо, съответно с 5.7% и 4.4%. Цените на лекарствата в страната остават стабилни без промяна спрямо предходния отчетен период.
Разходите за поддръжка на дома нарастват поради по-скъпите строителни материали, услуги и някои горива като пелетите и дървата. В същото време горивата за транспорт отчитат лек спад, като дизелът поевтинява с 1.1%, а масовият бензин А95Н с 0.3%. Техниката за дома и офиса, включително лаптопи и персонални компютри, също бележи леко ценово понижение.
Анализът за по-дълъг период разкрива, че натрупаната инфлация за последните три години достига 11.5%. В петгодишен план, спрямо януари 2021 г., общото покачване на цените у нас е внушителните 42.1%. Тези данни подчертават дългосрочния инфлационен натиск върху покупателната способност на българския потребител.
Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) показва месечна инфлация от 0.6% и годишна от 2.3% за януари. Според тази методология най-голям ръст има при личните грижи и социалната защита (3.1%). Средногодишната стойност за последните 12 месеца по европейската методология възлиза на 3.4%.
Натрупаната инфлация според ХИПЦ за тригодишния период е 10.3%, а за пет години е 35.8%. Разликата с националния индекс отразява различната тежест на отделните групи стоки в двете методики. Въпреки това тенденцията на номинално нарастване на цените остава устойчива и в двата показателя.
Индексът за малката кошница, отразяващ разходите на най-нискодоходните 20% от домакинствата, е нараснал с 0.5% за месеца. На годишна база този показател достига 2.9% към януари 2026 година. Най-бедните българи са усетили увеличение основно при хранителните продукти (0.7%) и услугите (0.6%).
Нехранителните стоки в малката кошница запазват ценовите си нива през първия месец на годината. Този сегмент остава единственият без промяна за домакинствата с най-ниски доходи. Статистиката ясно очертава продължаващо поскъпване на основните жизнени разходи в началото на годината.
