Народното събрание прие на първо четене ключови промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се въвежда мултифондовият модел в допълнителното пенсионно осигуряване. Законопроектът, внесен от Министерския съвет, получи подкрепата на 103 народни представители от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, „ДПС-Ново начало“ и АПС. Против гласуваха 37 депутати от „Възраждане“, „БСП-Обединена левица“ и „Величие“, а седем се въздържаха.
Парламентът определи тридневен срок за предложения между двете четения, като се предвижда новите текстове да влязат в сила от 1 януари 2027 г. Деница Сачева (ГЕРБ-СДС), председател на социалната комисия, подчерта важността на тези срокове за финализиране на реформата. Зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев допълни, че законопроектът е резултат от цялостен преглед на модела за допълнително осигуряване.
Основната цел на мултифондовия модел е да позволи на осигурените лица да избират как да се управляват техните спестявания според толерантността им към риск. В рамките на пенсионните фондове ще бъдат създадени три типа подфондове с различен профил – динамичен, балансиран и консервативен. Тези структури са съобразени с жизнения цикъл на осигурените лица и техните конкретни инвестиционни нужди.
Лицата, които не изберат сами стратегия, както и служебно разпределените, ще бъдат прехвърляни автоматично според възрастта им. Осигурените до 50 години попадат в динамичен подфонд, след което преминават в балансиран с по-нисък риск. Три години преди пенсиониране средствата се насочват към консервативен подфонд за максимална защита на натрупания капитал.
Реформата предвижда въвеждане на нови допустими инвестиции и съответни ограничения, паралелно със завишаване на капиталовите изисквания към пенсионните дружества. Механизмът за гарантирана минимална доходност ще бъде заменен с пазарен бенчмарк за по-реална оценка на резултатите. Предлагат се и промени в таксите, включително стъпаловидно намаляване на удръжката от вноските за период от 10 години.
Новата двукомпонентна такса ще включва фиксиран процент върху активите и променлива част, обвързана с постигнатите инвестиционни резултати. Законопроектът предвижда и усъвършенстване на правилата за изплащане на средства към по-широк кръг наследници на починали осигурени лица. Фискалният съвет излезе със становище, че промените трябва да се фокусират приоритетно върху адекватността на бъдещите пенсии.
От „Възраждане“ изразиха скептицизъм, като Александър Койчев посочи, че рискът остава изцяло за осигурените лица и липсва инвестиционен праг за акциите. Георги Хрисимиров допълни, че системата не защитава гражданите достатъчно и фондовете трябва да печелят само от реализирана печалба. Според опозицията 80% от осигурените са пасивни, което прави автоматичното разпределяне рисковано.
Даниел Лорер от ПП-ДБ защити модела, изтъквайки ползите от публично-частните партньорства и възможността фондовете да инвестират в стратегическа инфраструктура. Той посочи, че КФН е органът, който трябва да следи за евентуални концентрации и конфликти на интереси. Хасан Адемов (АПС) заяви, че в проекта няма текстове срещу интересите на гражданите и той дори е закъснял във времето.
„БСП-Обединена левица“ призоваха за отлагане на закона, определяйки го като рискован експеримент без подробни разчети за ефекта върху спестяванията. Нина Димитрова изрази загриженост относно финансовата експертиза на хората и липсата на яснота за давността на вземанията. Според нея таксите създават условия за трупане на печалби за сметка на бъдещите пенсионери.
Красимира Катинчарова от „Величие“ обяви, че групата няма да подкрепи реформата поради лошото управление на средствата до момента. Тя се позова на данни от НСИ и подчерта необходимостта от пълна ревизия на втория стълб преди въвеждането на подфондове. КФН и МФ продължават дебата, акцентирайки, че секторът се подготвя за качествен отскок чрез мултифондовия модел.
