Състоянието на държавните финанси към момента остава стабилно и адекватно. България продължава да функционира с удължителен бюджет, докато се очаква приемането на финансовата рамка за 2026 година. Служебният министър Георги Клисурски представи тези данни пред Народното събрание по искане на „Прогресивна България“. Основен приоритет пред парламента и бъдещото редовно правителство остава изготвянето на Бюджет 2026. Този документ ще определи развитието на публичните финанси до края на настоящата година. Към 30 април фискалният резерв на страната възлиза на 6,8 милиарда евро.
Клисурски подчерта, че това високо ниво на резерва гарантира необходимата ликвидност за държавата. Риск от липса на средства към този момент не съществува. Дефицитът по консолидираната фискална програма в края на април възлиза на 1,750 милиарда евро.
Това отрицателно салдо представлява около 1,4% от брутния вътрешен продукт на страната. Трябва да се отбележи, че само за месец април държавният бюджет е бил напълно балансиран. Общият дефицит е натрупан основно от разходи в НОИ, НЗОК, общините и плащания по европейски програми.
Приходите в хазната демонстрират положителна тенденция с ръст от 1,5 милиарда евро спрямо предходната година. Това представлява увеличение от 11%, което значително изпреварва текущата инфлация от 4%. Резултатът се дължи на икономически растеж и подобрена събираемост от страна на приходните агенции.
Постъпленията биха били още по-високи, ако вноската от БНБ не бе отложена за месец юни. Причината за това забавяне са нови одитни правила след присъединяването на България към еврозоната. Изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) обаче оказва сериозен натиск върху бюджета.
До края на 2025 година са усвоени едва 11% от предвидените инвестиции по ПВУ. Това налага изплащането на близо 4 милиарда евро в кратък срок до 31 август 2026 година. Увеличението на дефицита на касова основа е временно явление, докато се очакват траншовете от Европейската комисия.
Четвъртото и петото плащане от Брюксел се очакват съответно през юли и декември. Изпълнението на тези мащабни инвестиции е критично, за да не се загуби ценно европейско финансиране. Вече е ясно, че дефицитът на начислена основа за 2025 г. е достигнал 3,5% от БВП.
Страната е поискала дерогация от Маастрихтските критерии заради извънредните разходи за отбрана и изтребителите F-16. Очаква се това да намали дефицита с половин процентен пункт и да ни предпази от процедура за свръхдефицит. Държавният дълг към края на 2025 г. се е покачил до 29,9% от БВП.
За ограничаване на дълга правителството е предприело мерки, включително намаляване на капитала на Българската банка за развитие. Целта е да не се задържат излишни ликвидни средства, които изкуствено повишават дълговите показатели. Успоредно с това се отчита напредък по общинската инвестиционна програма.
От предвидените 460 милиона евро за общините вече са разплатени над 345 милиона евро. Това представлява приблизително 75% от общия наличен ресурс по програмата. В следващите дни предстоят нови преводи на одобрени средства чрез Българската банка за развитие.
Служебният кабинет е заварил 188 милиона евро неразплатени средства при встъпването си в длъжност. Към момента тази сума е значително редуцирана чрез плащания към над 200 общини. До приемането на новия бюджет остават за разпределяне още около 50 милиона евро.
