Темповете на това негативно увеличение са по-високи в сравнение с юни, което е очаквано, предвид липсата на еднократни постъпления от авансово платен данък печалба.
През предходния месец, хазната получи над 500 млн. лева авансов данък от банките, но дори и тези допълнителни приходи не успяват да спрат задълбочаването на фискалната криза.
За сравнение, към края на юли 2023 г. дефицитът в консолидирания бюджет беше малко над 972 млн. лева. Това означава над четирикратно увеличение за година, което сигнализира за необходимост от актуализация на бюджета. Размерът на дефицита на Държавния бюджет потвърждава тези опасения.
Според законовата рамка, дефицитът на Държавния бюджет в края на годината не трябва да превишава 7.1326 млрд. лева. Към края на юли, той вече е 3.6188 млрд. лева, което представлява над 50.7% от разрешеното. Миналата година дефицитът беше 2.6355 млрд. лева, при заложен лимит от 8.0324 млрд. лева. И в този случай се наблюдава сериозно влошаване.
Миналата година правителството успя да се вмести в критерия за дефицит под 3% от БВП, използвайки различни счетоводни и фискални методи. Сега, предвид текущите данни, подобно постижение изглежда малко вероятно.
Основните причини за незадоволителното изпълнение на бюджета са два основни фактора: значителното увеличение на разходите, най-вече свързани с нарастващите доходи, и нереалистичното планиране на приходите, особено данъчните.
Неблагоприятната тенденция се дължи на факта, че ръстът на приходите и даренията (13.5% спрямо юли 2023 г.) изостава от ръста на разходите (17.7% спрямо юли 2023 г.). Освен това, е възможно някои разходи, особено капиталовите, да не бъдат напълно реализирани, което е често срещано явление.
Липсата на реализиране на предвидените приходи е сериозен проблем, превръщайки се в тенденция. Това създава сериозни предизвикателства за финансовата стабилност на страната и поставя под въпрос възможността за изпълнение на поставените цели.
