Месечен доход от 842 евро е необходим за човек, който живее сам, за да покрива основните си разходи и да поддържа приемлив жизнен стандарт. За тричленно домакинство с двама работещи възрастни нужната сума нараства до 1954 евро.
Данните от актуалния анализ на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) показват, че непрекъснато растящите разходи за живот продължават да оказват силен натиск върху семейните бюджети.
В същото време 527 666 души в страната, или над половин милион души, получават минимална работна заплата. Те съставляват 19,7% от всички наети по трудово правоотношение, като близо 223 000 от тях работят на пълен работен ден. От КНСБ подчертават, че тези показатели разкриват значителен дял на нископлатения труд, но и поставят основателни въпроси за недекларирана заетост и укриване на реални доходи.
Общо 52,3% от заетите на пълно работно време получават трудови възнаграждения под прага за нормална издръжка. Макар делът им да бележи лек спад спрямо същия период на предходната година, синдикатите настояват за задълбочен анализ относно декларирането на реалните доходи на служителите. В допълнение, 74% от българите вече са загубили покупателна способност заради високите енергийни разходи.
Ценовият натиск при базовите продукти остава устойчив, като за последните пет години храните в България са поскъпнали с над 50%. В отговор на тези процеси Абровски посочи, че до края на годината ще бъде внесен законопроект, регулиращ търговията в големите вериги. Същевременно цените на енергийните суровини остават водещ инфлационен двигател.
През септември природният газ е поскъпнал с 34,5% на годишна база и с 16,8% спрямо предходното тримесечие, показват сметките на синдиката. Още по-драстичен ръст се регистрира при електроенергията за бизнеса – 77,3% на годишна база и 69% за периода от юни до септември. Това увеличение повишава производствените разходи на компаниите и създава трайни предпоставки за вторично поскъпване на крайните стоки и услуги.
Петролът също отчита сериозен скок от 68% за година и 33% в рамките на тримесечието между юни и септември. На регулирания пазар от 1 юли токът за домакинствата се увеличи с 3,05%, а топлинната енергия – с 4,58%. От КНСБ предупреждават, че допълнителните разходи през предстоящия отоплителен сезон ще натоварят домакинствата и могат сериозно да ограничат потреблението на други продукти.
При нехранителните стоки годишният ръст на цените възлиза на 7,2%, а при хранителните стоки достига 5,3%. Сред отделните артикули хлябът поскъпва с 0,3%, докато при рибните продукти повишението е 1,5%. Ценови ръст се наблюдава и при минералната вода, както и при бебешките храни, където годишното увеличение достига 6,7%.
Месото и месните изделия струват с 6,4% повече спрямо равнището отпреди една година. Най-високо повишение сред изследваните групи обаче се отчита в сектора на услугите, където цените в заведенията за обществено хранене нарастват със 7,7%.
