Повече хора се застраховат, но информираността остава предизвикателство
Национално представително проучване за застраховането отчита ръст на доверието към сектора
Използването на доброволни застраховки нараства значително, доверието към застрахователния сектор достига 60%. Това показват данните от национално представително проучване „Нагласи и информираност за застраховането“, проведено от социологическа агенция „Тренд“ през май 2026 г.
Ръст на доверието към застрахователния сектор и по-положителни нагласи към застраховането
Все повече българи се доверяват на застрахователните компании, а делът на хората с недоверие намалява. През 2026 г. 60% от анкетираните заявяват, че имат доверие към сектора, като преди 6 години този дял е бил 47% според данни от национално представително проучване за информираността и нагласите към застраховането от 2020 г. Спад се отчита и по линия на недоверието - от 41% на 31% през 2026 г. Демографските групи, които сключват най-много застраховки, имат и най-високо доверие към застрахователния сектор. Това подсказва пряката положителна връзка между реалния потребителски опит и доверието към сектора.
Резултатите очертават и положителна промяна в отношението на българите към застраховането. Делът на хората, които определят застраховките като форма на сигурност стига до 82%, а 71% са на мнение, че хората трябва да се застраховат, за да си спестят бъдещи непредвидени разходи.
Паралелно с това нараства и използването на застрахователни продукти. Ръст се наблюдава при всички основни доброволни застраховки. Делът на хората, които имат или са имали здравна застраховка, се увеличава от 12% на 27%, на застраховка на кредитополучател – от 7% на 17%, а на застраховка „Каско“ – от 22% на 34%.
Данните показват и друга важна промяна. Делът на хората, които се застраховат единствено поради законово или договорно задължение, намалява от 59% през 2020 г. до 32% през 2026 г. Възможно обяснение е, че застраховането започва да се възприема не само като задължение, а и като доброволен инструмент за финансова защита.
Имущественото застраховане бележи силен ръст
Отчетлива е промяната при имущественото застраховане, където делът на анкетираните, които имат или са имали такава застраховка, се увеличава от 16% през 2020 г. до 31% през 2026 г. Промяна има и в нагласите към защитата на имуществото. Делът на анкетираните, които смятат, че решението дали един имот да бъде застрахован трябва да принадлежи на собственика, нараства от 51% през 2020 г. до 65% през 2026 г.
Същевременно, намалява делът на хората, които смятат, че държавата или общината трябва да поемат грижата за увредените имоти – от 21% на 14%. Спада и подкрепата за въвеждане на задължително застраховане – от 17% на 14%.
Тези резултати могат да се разглеждат като индикация за промяна в начина, по който хората възприемат защитата на дома си – все по-често като лична отговорност и инструмент за управление на риска, а не като въпрос, който следва да бъде решаван от държавата или чрез задължително регулиране.
Реалният потребителски опит е по-позитивен от обществените представи
С твърдението, че застрахователите са коректни при изплащането на щети са съгласни 39% от анкетираните. В същото време преобладаващата част (83%)от респондентите в проучването, които реално са получили обезщетение, посочват, че са доволни от него. Възможна интерпретация на тези данни е, че реалният потребителски опит е по-позитивен от устойчивите обществени представи за застраховането.
Застраховките се възприемат като сигурност, но не са първа линия на защита
Резултатите очертават и друг интересен дисбаланс. От една страна, 82% от анкетираните определят застраховките като форма на сигурност, а 71% са съгласни, че хората трябва да се застраховат, за да си спестят бъдещи непредвидени разходи. Но едва 14% посочват, че биха разчитали най-вече на застраховка при сериозен проблем, свързан със здравето или имуществото им. Значително по-често хората биха потърсили опора в собствените си спестявания (34%) или в помощта на близки и приятели (33%). Това показва, че макар застраховането все по-често да се възприема като полезен инструмент за финансова защита, то все още не е напълно утвърдено като основен механизъм за справяне с риска.
Информираността остава основно предизвикателство
Наред с положителната промяна в нагласите към застраховането, проучването показва, че недостатъчната информираност продължава да бъде едно от основните предизвикателства пред развитието на пазара.
Близо две трети от анкетираните (63%) са съгласни с твърдението, че хората не разбират достатъчно от застраховки и затова не ги купуват, а 57% определят условията по застраховките като трудни за разбиране. Същевременно едва 6% оценяват собствените си познания като високи, докато близо половината от анкетираните ги определят като ниски или липсващи.
Тази тенденция се потвърждава и от отговорите на хората, които не ползват застраховки. Сред тях 41% посочват, че не разбират достатъчно от застраховки, а 44% не виждат необходимост от подобна защита.
Проучването отчита и промяна в начина, по който потребителите търсят информация за застраховки.
Все повече хора използват дигитални канали, като сайтовете на застрахователите, платформите за сравнение и социалните мрежи. В същото време покупката на застраховки продължава да се осъществява предимно чрез традиционните канали. Данните показват, че потребителите все по-често търсят информация самостоятелно чрез дигитални канали, но при избора на застраховка отдават все по-голямо значение както на репутацията на застрахователя, така и на професионалната консултация.
Значението на репутацията на застрахователя като фактор при избора нараства от 23% през 2020 г. до 31% през 2026 г., а делът на потребителите, които посочват съвета от застрахователен консултант като важен критерий, също достига 31%.
От повече доверие към по-информиран избор
Данните от проучването показват, че застраховането заема все по-видимо място в представите на българите за финансова сигурност. Наред с нарастващото доверие и потребление остава необходимостта от по-добро разбиране на застрахователните продукти и тяхната роля в управлението на риска. Така като ключов фактор за по-нататъшното развитие на пазара и за ограничаване на недостига на застрахователна защита се очертава повишаването на потребителската информираност на всеки етап – от осъзнаването на необходимостта от застрахователна защита и избора на подходящ продукт до разбирането на покритието, условията и правата при настъпване на застрахователно събитие.
