Какви са рисковете за бъдещето и перспективите за България? Макар че като цяло показателите за неплатежоспособност в Централна и Източна Европа се стабилизираха през 2025 г., най-новото проучване на Coface за несъстоятелността в региона разкрива една далеч по-фрагментирана реалност с големи различия между отделните държави и сектори, които все повече се определят от макроикономическите условия.
Основни резултати: • Броят на фалитите остава стабилен (+0,26%), но се наблюдава значителна фрагментация • Полша отбелязва най-значителен ръст, като броят на несъстоятелностите се увеличава със 17,8% • Производството, строителството и транспортът са секторите, в които се забелязва най-силен ръст на фалитите
На регионално ниво процедурите по несъстоятелност се увеличиха само с 0,26% през 2025 г., като броят им нарасна от 46 043 през 2024 г. до 46 161 през 2025 г. Инфлацията се забави, лихвените проценти започнаха да спадат, енергийните пазари отбелязаха подобрение, а натискът върху заплатите отслабна, което доведе до частично облекчение за маржовете на предприятията. Тези подобрения обаче не доведоха до равномерно възстановяване за компаниите в целия регион.
,,Основните цифри показват стабилизация, но реалността зад тях е далеч по-сложна“, заяви Матеуш Дадей, регионален икономист за ЦИЕ в Coface. ,,Разликата между страните се увеличава, а динамиката на несъстоятелността все повече се определя от национални фактори като регулаторни рамки, фискална политика и зависимостта от външното търсене.“
Различията на национално ниво доминират в регионалната картина
На национално равнище през 2025 г. в региона се очертаха три различни тенденции. Тенденциите в областта на несъстоятелността се различаваха значително в Централна и Източна Европа, като някои икономики отбелязаха двуцифрен спад, докато други отбелязаха също толкова рязък ръст.
Полша отбеляза най-силен растеж, като броят на несъстоятелностите се увеличи с 17,8 %, което до голяма степен отразява по-широкото прилагане на процедури за преструктуриране, а не на внезапно влошаване на стопанската дейност. Румъния (9,6 %), Сърбия (9,6 %), Словения (12,9 %) и Чехия (8,7 %) също отбелязаха нарастване на нивата на неплатежоспособност, дължащ се на комбинация от фискално затягане, политическа несигурност, слабо външно търсене и влошаващо се платежно поведение.
От друга страна, Хърватия (-18,6 %), Словакия (-14,5 %), Литва (-13 %), Латвия (-7,4 %), Унгария (-6,6 %) и България (-6,2 %) отчетоха значителен спад, което показва постепенна нормализация след по-ранните пикове, свързани с енергийната криза, промените в регулаторната рамка и отмяната на извънредните мерки от периода на пандемията.
Естония (+1,1 %) остана сравнително стабилна, което показва как видимата национална устойчивост все още може да прикрива продължаващия натиск в конкретни сектори.
Ситуацията в България
През 2025 г. общият брой на случаите на несъстоятелност в България продължава 3-годишна тенденция за спад от 6,2% спрямо предходната, което потвърждава продължаващата стабилизация на корпоративната среда. Съотношението между действащите дружества и случаите на несъстоятелност също остана благоприятно, като се задържа под 1‰, което позиционира България като един от по-стабилните пазари в региона. Въпреки това, исторически погледнато, реалният коефициент на несъстоятелност е по-висок поради широко разпространената практика за прехвърляне на дружества на физически лица без активи. Вследствие на това, от Coface прогнозираме, че действителният брой на фалиращите дружества е между 2–3‰. През 2025 г. най-стабилните сектори остават фармацевтичната и козметична индустрии, които продължават да отбелязват ниски нива на несъстоятелност, благодарение на високата си добавена стойност и стабилното вътрешно търсене.
„2025 г. беше година на умерена нормализация, но с структурни рискове в определени сектори“, сподели Пламен Димитров, управител на Coface България. “За да се развиват успешно в такава среда, компаниите трябва да продължат да обръщат специално внимание на управлението на ликвидността, да се адаптират към пазарната волатилност и да идентифицират проактивно риска от контрагенти.“
Постоянен натиск в цикличните сектори
От секторна гледна точка тенденциите в несъстоятелността бяха по-последователни в целия регион. Най-силно нарастване на броя на фалитите се наблюдаваше в преработвателната промишленост, строителството и транспорта, което отразява чувствителността на тези сектори към условията на финансиране и колебанията във външното търсене. Въпреки че по-ниските лихвени проценти и забавянето на инфлацията донякъде облекчиха положението, по-слабата ценова мощ и забавеното въздействие на предишните ценови шокове продължиха да оказват натиск върху ликвидността, особено за по-малките фирми.
Прогноза за 2026 г.: Колебанията в енергийния сектор променят рисковата среда
В перспектива е малко вероятно всякаква видима стабилизация да се запази през 2026 г. Coface очаква рисковете от несъстоятелност в Централна и Източна Европа да се увеличат през 2026 г., тъй като нов енергиен шок ще окаже натиск както върху домакинствата, така и върху корпорациите. Рязкото покачване на цените на петрола и газа вече води до по-високи производствени разходи, свива маржовете и принуждава компаниите да поемат или прехвърлят нарастващите разходи в среда, в която търсенето остава нестабилно. Като нетен вносител на енергийни суровини, регионът остава особено уязвим.
Мерките за смекчаване на последиците, като например ограничаване на цените на горивата или намаляване на данъците, могат да осигурят краткосрочно облекчение за бюджетите на домакинствата. Те обаче водят до по-голям фискален натиск и потенциални рискове за сигурността на доставките. В същото време нарастващият брой на несъстоятелностите в Германия, най-важният търговски партньор на региона на Централна и Източна Европа, увеличава опасността от вторични ефекти чрез търговските връзки и веригите на доставки.
„На хоризонта се очертават благоприятни фактори, сред които ускореното усвояване на средства от ЕС и по-силно външно търсене в края на 2026 г.“, заяви Ярослав Яворски, регионален изпълнителен директор на Coface за Централна и Източна Европа. „Въпреки това е малко вероятно тези положителни тенденции да компенсират напълно колебанията на енергийните цени и външните рискове. Тъй като бизнес средата отново става все по-трудна, компаниите трябва да се съсредоточат върху управлението на ликвидността, контрола на разходите и риска, свързан с контрагентите.“
Coface очаква броят на фалитите на предприятия в Централна и Източна Европа да се увеличи през 2026 г., тъй като подновяващият се натиск върху разходите, външната зависимост и несигурността в икономическата политика поставят на изпитание устойчивостта на фирмите в целия регион.
Пълното проучване на Coface за несъстоятелността в региона на Централна и Източна Европа през 2025г., можете да изтеглите от тук.
