Общият размер на активите вече съставлява 6% от брутния вътрешен продукт на страната към 31 март. За сравнение, този показател е бил 5,3% от БВП през март 2025 г. и 6,1% в края на миналата година. Данните подчертават нарастващата роля на колективните инвестиционни схеми в българската икономика.
Броят на инвестиционните фондове се е увеличил със 141 за една година, достигайки общо 1796 към края на тримесечието. Целият този ръст се дължи на чуждестранните играчи, чийто брой нараства до 1636 в края на март. Местните фондове остават стабилни на брой от 160, като сред тях доминират тези, инвестиращи в акции.
Активите на местните инвестиционни фондове достигат 2,157 млрд. евро, отбелязвайки годишен ръст от 10,2%. Въпреки позитивния годишен тренд, спрямо декември 2025 г. е регистриран лек спад от 0,3% или 6,9 млн. евро. Фондовете, фокусирани върху акции, остават водещ сегмент с активи над 1,323 млрд. евро.
При балансираните фондове и тези, инвестиращи в имоти, се наблюдава повишение от 6,7% на годишна база до 313,3 млн. евро. На тримесечна база обаче фондовете в акции бележат леко свиване от 1,5%. В същото време балансираните структури продължават да растат, добавяйки 8,4 млн. евро за периода.
Инвестициите в облигации показват солиден годишен ръст от 15,5%, достигайки 520,5 млн. евро към март 2026 г. Относителният дял на фондовете в акции е 61,4% от общите местни активи, което е лек спад спрямо миналогодишните 62%. Облигационните фондове увеличават тежестта си до 24,1% от общата сума.
В структурата на портфейлите инвестициите в акции се увеличават със 7,4% годишно до 897,5 млн. евро. Средствата, вложени в дялове на инвестиционни дружества и договорни фондове, растат с 14,4% до 725,3 млн. евро. Ценните книжа, различни от акции, добавят 11,1% към стойността си в годишен план.
На тримесечна база инвестициите в акции намаляват с 27,4 млн. евро, докато дяловете в ИД и ДФ нарастват с 1,6%. Вложенията в облигации и други дългови инструменти отчитат минимално свиване от 1,3% спрямо декември 2025 г. Тези динамики отразяват текущите пазарни пренастройки в регионален мащаб.
Географската структура показва засилен интерес към местния пазар с инвестиции в България от 1,059 млрд. евро, което е ръст от 10,2%. Вложенията в останалите държави от Европейския съюз също нарастват значително до 833,4 млн. евро. Делът на емитентите от ЕС в портфейлите на местните фондове заема близо 41%.
Привлечените средства от български резиденти в чуждестранни фондове възлизат на 5,223 млрд. евро към края на март. Това е скок от близо 25% на годишна база, като само за последното тримесечие ръстът е 6,9%. Основният прилив на капитал идва от институционални и индивидуални инвеститори.
Застрахователните компании и пенсионните фондове остават най-големият инвеститор с вложения за 3,330 млрд. евро в чужди структури. Този сектор бележи годишен ръст от 23,7% и тримесечно увеличение от 8%. Тези данни потвърждават консервативната, но стабилна стратегия на големите институционални играчи.
Сектор „Домакинства“ също показва повишен апетит към инвестиции, инвестирайки 1,026 млрд. евро в чуждестранни фондове. Това представлява значителен годишен ръст от 26,8% за българските домакинства и нетърговски организации. Тяхната тежест като инвеститори в чужди фондове достига близо 20%.
Местните инвестиционни фондове отчитат пасиви от 2,157 млрд. евро, като собственият им капитал е 2,142 млрд. евро. Преобладаващата част от тези средства – 95,9% или 2,054 млрд. евро – принадлежат на български резиденти. Капиталът от чуждестранни инвеститори (сектор „Останал свят“) възлиза на 87,8 млн. евро.
За една година ангажиментите към местни лица са се увеличили с 10%, докато тези към нерезиденти нарастват с 13,8%. В рамките на последното тримесечие се наблюдава лек отлив от местни инвеститори в размер на 0,9%. Същевременно капиталите от чужбина са се увеличили с 3,1% за същия период.
Домакинствата държат най-голям дял в собствения капитал на местните фондове с 41%, което е значително повишение спрямо предходната година. Следват застрахователите и пенсионните фондове с дял от 26% и корпоративният сектор с 10%. През март 2025 г. тези дялове са били съответно 38,2% за домакинствата и 29,1% за институционалните инвеститори.
Относителният дял на външните инвеститори остава стабилен около 4,1% от общия размер на собствения капитал. Година по-рано този дял е бил 4%, а в края на 2025 г. е възлизал на 3,9%. Стабилността на тези показатели подчертава устойчивото доверие в българския инвестиционен пазар.
