Решението Бюджет 2027 да бъде представен в УНСС на 6 ноември вместо в Народното събрание предизвика критики от страна на опозицията. Вицепремиерът Атанас Пеканов коментира темата във Фейсбук, определяйки избора на най-големия икономически университет в България като стремеж за прозрачен и детайлен публичен дебат.
По думите му това е ясна алтернатива на практиката за представяне на сметката на държавата от трибунка в министерството или под светлините на Гранитна зала.
Пеканов насочи вниманието към констатациите в трите одитни доклада на Сметната палата от началото на тази седмица, които разкриват дълбоки структурни проблеми. Анализът показва, че разходите за персонал са нараснали със 114% – от 11,37 млрд. лв. до 24,3 млрд. лв., което представлява скок от близо 13 млрд. лв. Темпът на тяхното увеличение изпреварва както икономическия растеж, така и данъчните приходи с 25,3 процентни пункта.
Данните сочат, че над 90% от увеличението през 2025 г. е съсредоточено в едва 11 от общо 45 разпоредители с бюджет, като около 60% от този ръст се дължи на сектор „Отбрана и сигурност“. Според вицепремиера ключов двигател са механизмите за автоматично повишаване на заплатите, превръщащи тези разходи в непрестанен ангажимент. Успоредно с това фискалните решения на предишни правителства сериозно са ограничили постъпленията в хазната.
Намалените ставки по ДДС са лишили хазната от 1,48 млрд. лв., а вдигането на прага за задължителна регистрация по ДДС е струвало още 1,42 млрд. лв. На този фон общият положителен кумулативен ефект върху данъчно-осигурителните приходи от анализираните мерки е едва 44,9 млн. лв. „Разбирай – не е правено кой знае какво, за да стои държавата на по-стабилна основа“, посочва Пеканов.
Огромен натиск върху държавните финанси оказва и трансферът за покриване на недостига в държавното обществено осигуряване (ДОО). Разходите на ДОО скачат с 91% – от 14,28 млрд. лв. на 27,28 млрд. лв., докато приходите от вноски покриват едва 54,9% от тях спрямо 59,9% през 2020 г. По този начин годишната зависимост на пенсионната система от държавния бюджет надхвърля 12 млрд. лв., като същевременно одитът отчита и отслабване на връзката между осигурителния принос и размера на пенсията.
Пеканов критикува и факта, че минали управления са приемали инвестиционни програми без реално финансово покритие. През 2024 г. прогнозните харчове по националната и общинската инвестиционна програма надхвърлят с над 32% установения общ лимит за капиталови разходи. За 2025 г. общинската програма отново остава финансово необезпечена, което прехвърля тежки ангажименти към бъдещите бюджети.
Като особено тревожен пример се посочва практиката в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Агенцията е бавила с години финалното одобряване на завършени дейности до намирането на бюджетен ресурс, заради което разходите не са осчетоводявани навреме, а реалните задължения са оставали скрити от отчетите. В резултат на тези практики трайният структурен дефицит на страната се е задълбочил от 2,6% до 4,1% от БВП между 2020 и 2025 г.
Постоянните нормативни разходи изпреварват устойчивите приходи, а държавният дълг се е превърнал в инструмент за запълване на текущи нужди. „Води се доходна и социална политика – в това няма нищо лошо, но тя не е обезпечена по никакъв начин; като да обядваш в министерския стол и после да напуснеш управлението, без да си платиш“, подчерта вицепремиерът. Той предупреждава, че тази сметка неизбежно ще бъде платена чрез по-висок дефицит и дълг, съкращаване на разходи или увеличение на данъците.
Според него тези експертни истини са били неглижирани заради политическо говорене и истерия срещу изпълнителната власт. Вицепремиерът признава, че натрупаните с години дисбаланси са сложни за преодоляване, включително защото част от социалните разходи следват европейски препоръки или национални цели срещу бедността. В подготвения Бюджет 2027, който ще бъде представен утре, кабинетът залага едновременно мерки за фискална консолидация и устойчив социален пакет.
