Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъди предложение за повишаване на минималната работна заплата (МРЗ) до 1213 лева от 1 януари 2026 г. Това представлява ръст от 12,6% спрямо текущата година, като увеличението е със 136 лева.
Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов представи проекта, базиран на действащия механизъм, според който МРЗ се определя като 50% от средната брутна работна заплата за последните 12 месеца. Въпреки провелите се срещи, синдикатите и работодателите не постигнаха съгласие за промяна на този механизъм, което налага спазването на закона.
Увеличението ще засегне около 600 хиляди работещи, включително служители в социалните услуги и участници в програми за заетост. Очакванията са за повишаване на доходите на най-нископлатените, намаляване на бедността и ограничаване на сивия сектор.
Данните на НСИ показват, че към юни 2025 г. близо 457 хиляди души получават минимална заплата. Целият ЕС има значително по-висока МРЗ, като България остава с най-ниската – 551 евро, в сравнение с 2638 евро в Люксембург.
Работодателските организации настояват за преразглеждане на автоматичното обвързване на МРЗ със средната заплата. Те смятат, че този подход води до изкуствено нарастване на разходите и нарушаване на пазара на труда.
Представителите на бизнеса подчертават, че минималната заплата трябва да отчита реалната производителност, регионалните различия и икономическите условия. Настоява се за нов модел, основан на социално партньорство. Според тях, Министерският съвет няма право да променя предложеното число, тъй като то е резултат от законови формули.
"Не можем да очакваме икономически растеж чрез административни решения. Доходите трябва да растат чрез производителност и инвестиции", заяви Мария Минчева от БСК. Тя призова и за изготвяне на единен регистър на реалните получатели на МРЗ.
Васил Тодоров от БТПП посочи липсата на реален социален диалог по темата, определяйки ситуацията като "законодателен парадокс". Повишението на МРЗ има верижен ефект върху всички нива на заплатите в предприятията.
Пламен Димитров, президент на КНСБ, подкрепи предложението, акцентирайки върху ниските заплати в България спрямо останалата част от ЕС. Той напомни, че директивата за адекватни минимални заплати трябва да бъде транспонирана до 22 октомври 2025 г. Това ще осигури увеличение за 600 хиляди души.
Синдикалният лидер настоява за създаване на нова методика за "заплата за издръжка" според дефиницията на МОТ, учредяване на тристранен комитет за адекватността на минималното възнаграждение, започване на секторни преговори и ускорено въвеждане на европейските директиви. България изостава, като съотношението между минималната и средната заплата е 39,8%, докато в съседните страни надхвърля 50%.
