България регистрира системно неизпълнение на планираните публични инвестиционни разходи в периода между 2015 и 2024 г. Според анализ на Фискалния съвет, базиран на данни от Министерството на финансите и Сметната палата, натрупаното отклонение по консолидираната фискална програма (КФП) възлиза на 15,296 млрд. лева. В рамките на държавния бюджет сумарното неизпълнение за същия десетгодишен период достига около 6,4 млрд. лева.
Проучването сравнява актуализираните годишни планове с реалното изпълнение, използвайки одитни доклади за разграничаване на нереализираните инвестиции от пренасочените средства. През по-голямата част от изследвания период капиталовите разходи остават под планираните равнища, с изключение на 2018 г. (110,2%) и 2023 г. (108,8%). Най-ниско ниво на изпълнение е отчетено през 2021 г. с едва 31,5%, докато през 2020 г. е 61,2%, а през 2022 г. достига 73,8%.
Сериозно изоставане се наблюдава и през 2024 г., когато изпълнението на годишния разчет е 48,9%. Основните причини включват забавени или провалени обществени поръчки, нереализирани проекти и пренасочване на средства към текущи разходи. След 2020 г. негативно влияние оказват пандемията от COVID-19, поскъпването на строителните материали и труда, както и забавянето на инфраструктурни обекти.
В годините на преизпълнение ключова роля са изиграли допълнителното финансиране и корекциите в бюджетите, засягащи отбраната, големи инфраструктурни проекти и общински инициативи. Анализът посочва, че механизмът на Националната програма за капиталови разходи позволява мащабно преразпределение на ресурси в рамките на бюджетната година. Подобна динамика се отчита и при КФП, където преизпълнения през 2015 и 2023 г. съвпадат с приключването на програмни периоди на Европейския съюз.
В началото на новите програмни периоди усвояването често е забавено поради административни процедури и подготовка на документация. Важен фактор за крайните резултати е и ефективността на общинските инвестиционни програми. Експертите подчертават, че разликата между планирани и отчетени разходи не винаги означава липса на усвояване, а често е резултат от трансфер на средства към други направления. Въпреки това данните ясно очертават трайна трудност при превръщането на бюджетните разчети в реални икономически инвестиции.
