Евростат съобщи, че съотношението на държавния дефицит към брутния вътрешен продукт (БВП) в Еврозоната остава непроменено на ниво от 3,0% през 2024 г. и 2025 г. В Европейския съюз (ЕС) показателят също се запазва без промяна, като през 2025 г. той остава 3,1% от БВП. Същевременно, държавният дълг спрямо БВП в Еврозоната нараства от 86,6% в края на 2024 г. до 87,7% в края на 2025 г., докато в ЕС той се увеличава от 80,3% до 81,5%.
Тези данни са базирани на показатели, представени от държавите членки при втората нотификация през 2026 г. във връзка с процедурата при прекомерен дефицит (ППД). През 2025 г. дефицит отчитат почти всички страни в ЕС, с изключение на Кипър (+3,6%), Дания (+2,9%), Гърция (+2,0%), Ирландия (+1,8%) и Португалия (+0,7%). Най-високи нива на дефицит са регистрирани в Румъния (-7,8%), Полша (-7,2%), Белгия (-5,2%) и Франция (-5,1%), като общо 11 държави са с дефицит, равен на или по-висок от 3%.
В края на 2025 г. България се нарежда сред страните с най-ниско съотношение на държавния дълг към БВП (29,9%), редом с Естония (24,0%), Люксембург (26,0%), Дания (27,2%), Ирландия (34,8%), Швеция (35,1%) и Литва (39,3%). Общо 11 държави членки са с дълг над 60% от БВП, като водещи са Гърция (145,4%), Италия (136,7%), Франция (115,7%), Белгия (108,1%) и Испания (100,5%). През 2025 г. общите държавни разходи в Еврозоната достигат 49,8% от БВП, а приходите – 46,8%, като за ЕС съответните нива са 49,4% и 46,3%.
Евростат изрази резерви относно данните на България за 2025 г. и води дискусии с българските власти относно отчитането на дейности на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), които оказват влияние върху дефицита в размер на 0,6% от БВП. Министерството на финансите (МФ) потвърди, че дефицитът на сектор "Държавно управление" за 2025 г. възлиза на 4% от БВП, което е с 0,5 процентни пункта над предварителните оценки от април 2026 г. Според МФ този резултат потвърждава сериозни фискални дисбаланси, наследени при встъпването на настоящото правителство през май 2026 г.
От финансовото министерство отбелязват, че през 2025 г. не са били взети адекватни мерки срещу натиска върху публичните разходи за възнаграждения и социални плащания, а нов държавен дълг е изтеглен в рекорден размер от 9.6 млрд. евро. Ведомството подчертава, че отклоненията във Фискално-структурния план за 2025-2028 г. ограничават бюджетната гъвкавост и изискват спешни, макар и непопулярни реформи от правителството на "Прогресивна България" (ПБ). Целта е възстановяване на финансовата дисциплина и устойчивостта на публичните финанси.
Статистиката за второто тримесечие на 2026 г. показва, че дефицитът възлиза на 3,3% в Еврозоната и 3,5% в ЕС, при ръст спрямо предходното тримесечие. Държавният дълг в края на периода достига 88,8% от БВП за Еврозоната и 82,9% за ЕС. Що се отнася до България, тя запазва едно от най-ниските съотношения на дълг към БВП в размер на 28,7% към края на второто тримесечие на 2026 г.
