Приемането на какъвто и да е бюджет е за предпочитане пред пълната липса на такъв, смята Любослав Костов, главен икономист на КНСБ, в коментар пред БНР. Ако това не се случи, всички предварително планирани мерки няма да бъдат реализирани, което ще върне страната на нивото от януари 2025 година.
Това означава ефективно връщане на икономическата рамка една година назад, вместо актуализация на ключови стойности. На този бюджет разчитат над 2 милиона и 200 хиляди пенсионери, около 470 хиляди служители в обществения сектор и 130 хиляди в държавни предприятия, както и майките и субсидиите за общините.
Костов призовава депутатите неотложно да продължат работата си по приемането на бюджета. Той подчертава, че оставката се отнася за изпълнителната власт, докато законодателната продължава да функционира.
Най-логичната стъпка е бюджетната процедура да не бъде бламирана или използвана като инструмент в партийни преговори. Законът за публичните финанси задължава народните представители да финализират тази процедура.
Икономистът изрази изненада от позицията на Фискалния съвет, че удължителният закон би бил по-добър вариант от приет бюджет. По думите на Костов, Фискалният съвет традиционно не подкрепя нито един бюджет, винаги изтъквайки прекомерни разходи и надценени приходи.
Той коментира и възможностите за консолидация на разходите. За работещите по Закона за държавния служител, които са 98 хиляди души, се отчита 18% намаление за последните 20 години, като КНСБ е отворена за разговори относно овакантени щатни бройки или персонал в пенсионна възраст.
Според него, технически е възможно България да влезе в еврозоната с удължителен бюджет, но това би било безпрецедентен негативен прецедент. Не си спомням друга държава да е присъединявала към еврозоната без действащо правителство и приет Закон за бюджета.
Икономическата политика на страната е поставена като заложник на желанието на някои да свалят правителството, без да мислят за последствията за бюджета, докато членовете на кабинета са подали оставки и са се оттеглили.
Вината за създалата се ситуация е на всички парламентарно представени партии, като Костов изразява надежда за връщане на разума в рамките на оставащите две седмици.
Относно опасенията за потапяне в дългова спирала, той отбеляза, че ако се изключи капиталовата програма като разход, резултатът е балансирано салдо и нулев дефицит, което намалява текущата опасност.
Необходима е умереност във фискалната политика и ясна стратегия за консолидация. Това е напълно постижима цел, но изисква от политиците да надскочат тяснопартийните си интереси.
Костов критикува предизборните обещания, които често се дават под натиска на определени сектори.
От КНСБ планират да публикуват поименно списъци на всички депутати, които са гласували против приемането на Закона за държавния бюджет, но след това се явяват на нови избори.
