Министерството на финансите ще предложи нов държавен дълг в размер на 100 млн. евро под формата на държавни ценни книжа (ДЦК) чрез аукцион на вътрешния пазар, съобщи Българското национално радио, позовавайки се на данни от Българската народна банка. Предлаганите книжа са с 10-годишен матуритет и фиксиран годишен лихвен купон от 3,50%.
От началото на годината общото дългово финансиране на страната възлиза на 6,5 млрд. евро. От тях 1,75 млрд. евро са набрани от местния пазар, а останалите 4,75 млрд. евро са осигурени през международните капиталови пазари с две емисии през юли и септември.
Заложеният в държавния бюджет таван за поемане на нов държавен дълг през годината е до 10,1 млрд. евро, като в него е включен и заем до 3,26 млрд. евро по европейския инструмент за отбрана SAFE. Очаква се правителственият дълг да достигне 37,7 млрд. евро към края на годината, което представлява 30,1% от брутния вътрешен продукт.
Паралелно с това предварителните данни на БНБ показват, че брутният външен дълг на България (публичен и частен) се увеличава с 25,3% на годишна база до 68,798 млрд. евро към края на месец август тази година. За сравнение, към края на август миналата година размерът му е възлизал на 54,914 млрд. евро, което е с 13,884 млрд. евро по-малко спрямо настоящия резултат. Така брутният външен дълг вече се равнява на 53,6% от прогнозния БВП на страната спрямо 47,1% от БВП година по-рано.
В структурата на задълженията в края на август 2026 г. краткосрочният дълг е 17,753 млрд. евро (25,8% от брутния дълг, 13,8% от БВП) и нараства с 8,515 млрд. евро (92,2%) спрямо август 2025 г. (9,238 млрд. евро, 16,8% от дълга, 7,9% от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 51,044 млрд. евро (74,2% от брутния дълг, 39,8% от БВП) в края на август 2026 г., като отбелязват ръст от 5,369 млрд. евро (11,8%) спрямо края на август 2025 г. (45,675 млрд. евро, 83,2% от дълга, 39,2% от БВП).
Към края на август 2026 г. общо 40,909 млрд. евро (59,5%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над 1 година. В евро са деноминирани 72,3% от брутните външни задължения при дял от 80% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на август 2026 г. е 19,278 млрд. евро (1% от БВП). Спрямо края на август 2025 г. (17,661 млрд. евро, 15,2% от БВП) той се увеличава с 1,617 млрд. евро (9,2%). Този сектор запазва най-значителен дял в структурата на външния дълг с 28% към края на август 2026 г. при 32,2% към края на същия месец на миналата година.
Външните задължения на Централната банка възлизат на 10,445 млрд. евро (8,1% от БВП). Те се увеличават с 8,506 млрд. евро спрямо края на август 2025 г. (1,939 млрд. евро, 1,7% от БВП) и отразяват основно задължения, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването на страната към еврозоната от 1 януари 2026 година.
Външните пасиви на сектор „Други парично-финансови институции“ достигат 10,047 млрд. евро (7,8% от БВП), като се повишават с 2,435 млрд. евро (32%) спрямо края на август 2025 г. (7,612 млрд. евро, 6,5% от БВП). В същото време външните задължения на „Други сектори“ са 14,859 млрд. евро (11,6% от БВП) и нарастват с 608,6 млн. евро (4,3%) спрямо август 2025 г. (14,250 млрд. евро, 12,2% от БВП).
Вътрешнофирменото кредитиране се равнява на 14,167 млрд. евро (11% от БВП) в края на август 2026 г. Това представлява ръст със 716,3 млн. евро (5,3%) в сравнение с края на август 2025 г. (13,450 млрд. евро, 11,5% от БВП).
