Потенциалното увеличение на данъците върху недвижимите имоти в България може да доведе до охлаждане на активността на пазара. Според икономиста Борис Петров, засилването на мерките, насочени към имотния пазар, е в правомощията на Българската народна банка (БНБ).
Петров припомни, че препоръки за увеличаване на ставките на имотните данъци идват не само от Международния валутен фонд (МВФ), но и от редица други институции. Основната цел на тези препоръки е повишаване на финансовата самостоятелност на общините и укрепване на техните бюджети.
"Една специфична особеност за България е, че голяма част от жилищата са собственост на гражданите. Това създава широка основа за данъчно облагане и може да се обмисли въвеждането на данъци върху притежанието на втори и трети имот", отбеляза анализаторът.
Като възможен сценарий, Петров допуска, че част от ликвидността на банките, която се очаква да се освободи с присъединяването към еврозоната, би могла да бъде насочена към държавни ценни книжа. Според него няма основания за очакване на силен кредитен импулс след намаляването на минималните задължителни резерви, тъй като тези средства могат да се насочат към активи с нисък риск.
"Покупката на държавни ценни книжа е точно такава стъпка. Вероятно БНБ ще предприеме и допълнителни макропруденциални мерки, които да ограничат насочването на тази ликвидност към кредитния пазар, особено към ипотечния пазар", заяви той.
"По отношение на икономиката, основният риск произтича от възможността за прегряване. В момента наблюдаваме ерозия на конкурентоспособността на българската икономика", подчерта Петров.
Той добави, че мисията на МВФ има диагностичен характер и няма категорични индикации, че правителството ще се съобрази с препоръките. Тези препоръки не са обвързващи и отразяват мненията на икономистите от наблюдателния екип.
