Европейската комисия взе официално решение временно да преустанови изплащането на 152 896 496 евро от третия транш по Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Тази информация бе потвърдена от дипломатически източници специално за БНР. Вместо първоначално поисканите 1,618 млрд. евро, страната ни ще получи редуцирана сума от близо 1,47 млрд. евро.
Основният мотив за санкцията е незадоволителното изпълнение на два ключови етапа от ангажиментите на София към Брюксел. Първата критична точка е свързана с ефективното функциониране на Антикорупционната комисия. Вторият проблем е липсата на законодателни гаранции за отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор.
Процесът по предварителна оценка на третото плащане бе поставен „на пауза“ още на 14 ноември, малко след одобрението на последните промени в плана. Този ход целеше да се изчака становището на държавите членки на ЕС. След техния преглед, Комисията трябваше да финализира своята експертна оценка.
На 1 декември Европейската комисия официално изпрати своята негативна оценка до българските институции. Бе предоставен едномесечен срок за възражения или предоставяне на допълнителни аргументи в защита на реформите ни. На 3 декември обаче България информира Брюксел, че няма да подава допълнителни забележки по казуса.
Това е вторият подобен прецедент за блокиране на средства, след като през ноември бяха спрени 214,5 млн. евро от втория транш. Тогава причината отново бе свързана с антикорупционната комисия, макар и по различен технически етап от плана. България продължава да изпитва трудности в синхронизирането на законодателството си с европейските изисквания.
Задържаните в момента 152 млн. евро могат да бъдат деблокирани само след доказване на реален напредък пред Комисията. Страната ни разполага с период от шест месеца, за да удовлетвори изискванията на европейските партньори. Липсата на действия в този срок би поставила под риск окончателното усвояване на тези ресурси.
В допълнение към срока за реформи, България запазва правото си в рамките на два месеца да представи нови официални коментари. Те трябва да са пряко адресирани към последното решение на Европейската комисия. Юридическата възможност за диалог остава отворена, докато държавата търси изход от блокираната ситуация.
