Притиснати от дългогодишни опашки за свързване към електропреносната мрежа и дефицит на нови турбини, редица центрове за данни за изкуствен интелект започват да произвеждат собствено електричество с преустроени реактивни двигатели, съобщи „Ню Йорк Таймс“ във вторник. Въпросните агрегати са демонтирани от пенсионирани самолети и са модифицирани да работят с природен газ, което далеч не съответства на стандартната представа за постоянна електроцентрала.
Тази тенденция обаче е категоричен знак за мащаба, с който темповете на развитие на електропреносната инфраструктура изостават спрямо експлозивния растеж на изкуствения интелект.
За компаниите, блокирани в тези процедури, най-същественото предимство на реактивните съоръжения е изключително краткият срок за въвеждане в експлоатация. Анализаторът от Rystad Energy Одун Мартинсен посочва пред изданието, че основният стремеж е получаването на енергия във възможно най-кратки срокове. По негови думи благодарение на тези реактивни мощности компаниите могат да разполагат с напълно функциониращ център за данни в рамките на 24 месеца.
За сравнение, осигуряването на 100 мегавата мощност от мрежата в Северна Вирджиния отнема около седем години, сочат данни на Международната агенция по енергетика. Очаква се преобладаващата част от новия енергиен капацитет да бъде въведена в експлоатация до 2031 г., обяви миналата седмица пред „Блумбърг“ ръководен кадър в Mitsubishi Power — един от най-големите световни производители на оборудване за производство на електроенергия.
Подобни инфраструктурни забавяния вече нанасят реални щети на бизнеса на операторите на центрове за данни. Показателен пример е оттеглянето на Microsoft миналия месец като ключов клиент за центъра на Nscale в Лотън, Англия, след като местното комунално дружество обяви невъзможност да гарантира достатъчно електроенергия до началото или средата на 2030-те години.
Компанията на Илон Мъск xAI е сред пионерите, залагащи на този алтернативен подход, като вече е монтирала осем турбини от преустроени реактивни двигатели в Мисисипи за захранването на своя мащабен център Colossus 2 в Мемфис. Информацията на „Таймс“, базирана на щатски разрешителни и сателитни изображения, разкрива, че агрегатите са предоставени от ProEnergy, която преоборудва двигатели на GE, типични за самолетите Boeing.
През 2025 г. OpenAI последва примера на Мъск чрез интеграцията на газови турбини в първия си комплекс Stargate в Абилин, Тексас. Базираният в Денвър стартъп Crusoe, специализиран в изграждането на центрове за данни за изкуствен интелект, реализира кампуса в Абилин и поръча през април 13 от въпросните реактивни агрегати на ProEnergy.
През септември Crusoe прекрати сделка на стойност 1,25 милиарда долара за доставката на 29 газови турбини от Boom Supersonic — стартъп за свръхзвукови пътнически самолети, предлагащ двигателната си технология и като енергиен източник за изчислителни центрове. Въпреки провалената сделка, говорител на Crusoe потвърди пред TechCrunch тогава, че фирмата запазва плановете си да използва газови турбини. Паралелно с това администрацията на Тръмп засилва натиска върху сектора, насърчавайки центровете за данни самостоятелно да осигуряват електроенергията си.
Преустроените авиационни двигатели обаче крият значителни недостатъци спрямо конвенционалните газови съоръжения, тъй като се отличават с по-ниска ефективност, по-големи нива на замърсяване и необходимост от повече на брой модули за генериране на еквивалентно количество ток. Според анализатори на „Таймс“ това ги определя по-скоро като временна алтернатива, чиято устойчивост ще бъде поставена под въпрос след година или две с нарастването на екологичните изисквания и фокуса върху енергийната ефективност.
Информацията е базирана на материал на репортера на TechCrunch Адитя Мехта, специалист по темите за изкуствения интелект. Авторът е възпитаник на UC Berkeley и работи с институционалната подкрепа на Tarbell Center for AI Journalism, като осъществява професионална комуникация чрез имейл и платформата Signal.
