Напоследък много често виждам чрез селективното споделяне на данни да се правят опити да се покаже в колко цветущо състояние е българската икономика.
Например, някой известен икономист ще изплеска данни за динамиката на износа без да покаже вноса. Друг ще се сугестира колко добре се представя промишлеността, без да говори за забавянето в ръста на продажбите на дребно. Подозирам това се прави с политически цели. Но наративът за икономическата утопия, в която се намираме откакто Новата Власт дойде колабира при по-внимателен поглед над данните.
Щом производството ни е в толкова цветущо състояние - защо търговският дефицит се задълбочава? Защо приносът на нетния износ към БВП през първо тримесечие на настоящата година е най-дълбоко отрицателният от 2008 насам - годината на последната глобална финансова криза?
За каква "сила" при вътрешното производство можем да говорим, ако е неспособно да компенсира оскъпяването на вноса? Това е като във финансовия отчет на предприятие да гледаш само оборота без да обръщаш внимание на разходите. Придворните икономисти с тези по-неудобни въпроси не се затормозяват.
Да не говорим за това, че всеки икономист, който си разбира от работата трябва да знае, че високи нива на растеж сами по себе си не са винаги нещо добро. Ако краткосрочното ниво на производство надвишава дългосрочния капацитет на икономиката, то сме свидетели на неустойчив бум (на разговорен език - прегряване), който ако се задълбочи ще доведе до по-висока инфлация и в един момент ще свърши с рецесия.
Точно в това състояние се намира и българската икономика поне от средата на 2021. За това има много индикации дори само в разбивката на данните за БВП, конкретно що се касае потреблението. Да не говорим за очевидните сигнали от прегряващия пазар на труда с рекордните ниски нива на безработица, съпроводени с рекордно високи нива на ценова инфлация. Но траекторията на този бум вече се обръща, съдейки по някои ключви показатели.
