Въпреки че на пръв поглед имотният данък изглежда стабилен, в много райони на страната той не отразява реалната икономическа ситуация и пазара на жилища. През 2023 г. общините са събрали около 400 млн. лв. от имотен данък, което представлява 0,22% от БВП, в сравнение с 0,32% през 2014 г. Средно на човек данъкът е около 62 лв., но има значителни разлики – от 502 лв. на човек в Несебър до под 4 лв. в Сатовча. Анализът на Световната банка показва, че данъчната основа е статична и не отчита промените в цените и характеристиките на имотите.
Изчисляването на данъка се основава на базова стойност на квадратен метър и различни коефициенти, отчитащи зоната, инфраструктурата, характеристиките и състоянието на имота. Тези компоненти обаче не се индексират автоматично и не са обновявани от 2009 г. В резултат на това, пазарът на недвижими имоти се развива, цените растат, а данъчните приходи на общините остават непроменени. В София данъчните оценки изостават средно между 3.5 и 4.5 пъти спрямо реалните цени, а в най-търсените квартали разликата достига 5-6 пъти. Подобни тенденции се наблюдават и в Пловдив и Бургас, както и в някои морски общини.
Системата е допълнителна усложнена от широко разпространените отстъпки, като 50% отстъпка за постоянно жилище и пълно освобождаване под определен праг. Тези отстъпки намаляват данъчната основа, но не са диференцирани според дохода на домакинствата. Анализът показва, че около една трета от потенциалните данъци не се събират. Това, в комбинация с некачествена информация, води до неголяма ефективност и увеличена нужда от трансфери от държавния бюджет към общините.
Световната банка препоръчва актуализация на данъчната оценка, премахване на плоскостта на данъците и реформа на системата за облекчения, така че да бъдат свързани с дохода на домакинствата.
