Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) ревизира надолу очакванията си за българската икономика. Прогнозира се растежът да се забави до 2,5% през 2026 г. и до 2,3% през 2027 г. Основна причина за това са по-високата инфлация, поскъпването на енергията и отслабващото потребление.
Корекцията е малка в сравнение с декемврийската прогноза, когато се предвиждаха съответно 2,6% за 2026 г. и 2,4% за 2027 г. Докладът „Икономически перспективи“ посочва, че конфликтът в Близкия изток повишава цените на енергията. Това свива реалните доходи и оказва натиск върху вътрешното търсене.
Темповете на увеличение на заплатите и социалните трансфери ще отслабнат, което ще забави растежа на потреблението. През настоящата година инвестиционната активност ще се опира основно на публичните разходи и европейските фондове. Частните инвестиции ще започнат възстановяване едва след отшумяване на геополитическата несигурност.
ОИСР предупреждава, че трайно високите енергийни цени създават риск от устойчива инфлация. Средногодишната инфлация в страната се очаква да достигне 4,3% през 2026 г., преди да се забави до 3,4% през следващата година. България остава чувствителна към външни шокове заради високия дял на енергийните си разходи.
Конфликтът в Близкия изток вече е оскъпил горивата и електроенергията на едро, макар и по-слабо от кризата след началото на войната в Украйна. Правителството е отговорило с подкрепа чрез субсидии за домакинствата и компенсации за енергоемките предприятия. Същевременно разходите по заемите са намалели леко след присъединяването на страната към еврозоната.
Бюджетният дефицит обаче надхвърля 3% от БВП поради ръст в социалните разходи и заплатите в публичния сектор. Организацията препоръчва фискална консолидация за гарантиране на устойчивост при застаряващо население и разходи за отбрана. Необходими са и структурни реформи, включително разширяване на електропреносната мрежа и ВЕИ проекти.
Глобалният икономически контекст се определя от енергийния шок, предизвикан от напрежението в Близкия изток. Поскъпването на ключови суровини вече натежава върху световната икономическа активност и реалните доходи. ОИСР разглежда два възможни сценария за бъдещото развитие на световната икономика.
Първият сценарий описва ограничено прекъсване, при което производството и търговията се възстановяват до средата на тази година. Вторият вариант предполага продължителни сътресения до 2027 г., водещи до дефицити и строги финансови условия. Матиас Корман отбелязва, че колкото повече продължават прекъсванията, толкова по-големи ще са икономическите софти.
Генералният секретар на ОИСР призовава фискалната подкрепа да бъде временна и насочена единствено към най-уязвимите. При благоприятния сценарий глобалният растеж ще бъде 2,8% през 2026 г. и 3,1% през 2027 г. В еврозоната се очаква икономиката да нарасне съответно с 0,8% и 1,2%.
Прогнозите за Китай предвиждат забавяне до 4,5% през 2026 г. При тежкия сценарий с продължителни сътресения глобалният растеж би паднал до 2,1% през 2026 г. Подобно развитие би засегнало сериозно икономиките в Европа и Азия, зависими от вноса на храни и енергия.
Инфлационният натиск ще продължи да нараства в световен мащаб в зависимост от цените на суровините. В страните от Г-20 инфлацията може да достигне 4% през 2026 г. при по-лекия сценарий. При продължително високи цени на енергията темповете на поскъпване ще бъдат значително по-високи.
