България е изправена пред критично предизвикателство: необходимост от укрепване на фискалната стабилност при едновременно повишаване на справедливостта и ефективността на данъчната система. В доклада за икономическото управление по линия на Европейския семестър, Европейската комисия отбелязва, че 10-процентната плоска данъчна ставка води до регресивно разпределение на тежестта. Това поставя лицата с ниски доходи в по-неизгодна позиция спрямо тези с високи доходи.
През последните години публичните разходи за пенсии и заплати в държавния сектор нараснаха, но често бяха финансирани чрез краткосрочни или ad-hoc мерки. Този подход подкопава предвидимостта на фискалната политика и засилва рисковете, особено в условия на демографски натиск и застаряващо население.
Очаква се застаряването на населението да окаже устойчив натиск върху разходите за здравеопазване и пенсии. Към тези предизвикателства се добавят нуждите от допълнителни отбранителни разходи, което при липса на структурни корекции ще затрудни поддържането на фискална дисциплина.
Данъчните приходи като дял от БВП остават значително под средните за ЕС нива, което възпрепятства инвестициите в обществени услуги. Докладът акцентира и върху мащабната сива икономика, която ограничава приходния капацитет на държавата.
Бюджетният дефицит се очаква да нарасне от 3% от БВП през 2024 г. до 3,5% от БВП през 2025 г. Основните двигатели на това увеличение са разходите за заплати в сигурността и отбраната, индексирането на пенсиите и субсидиите за Българския енергиен холдинг.
Прогнозата на Комисията от пролетта на 2026 г. очертава дефицит от 4,1% от БВП през 2026 г. и 4,3% от БВП през 2027 г. При липса на компенсаторни мерки, държавният дълг ще продължи възходящата си траектория – от 23,8% от БВП в края на 2024 г. до 35,5% от БВП в края на 2027 г.
Фискалните разходи за мерките срещу високите цени на енергията за домакинствата се очаква да бъдат под 0,1% от БВП през 2026 г. Същевременно, ЕК регистрира оскъдни резултати при разследването на корупция по високите етажи и констатира структурни слабости при обществените поръчки.
Страната страда от ниски инвестиции в научноизследователска дейност и високи цени на едро на електроенергията. Енергийната бедност остава сериозен структурен проблем поради липса на целенасочени механизми за подкрепа, оставяйки много домакинства в невъзможност да се отопляват адекватно.
Климатичните промени създават рискове за обществото и транспортната инфраструктура, докато водната инфраструктура е слабо развита. Здравеопазването остава прекомерно фокусирано върху болничната помощ, като същевременно пациентите понасят най-високия дял на плащания „от джоба“ в ЕС.
Европейската комисия препоръчва на България да се придържа към лимити за нетните разходи и да се справи със сивата икономика чрез по-добра събираемост на данъците. Необходимо е осигуряване на приемственост при реформите, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост.
Наложително е подобряване на административния капацитет и решителни действия в борбата с корупцията. Енергийната трансформация изисква мащабна декарбонизация, модернизация на електропреносната мрежа и отказ от субсидии за изкопаеми горива.
Накрая, е необходима трансформация на човешкия капитал чрез по-качествено образование и по-интегрирани социални услуги. Преразпределянето на ресурси към извънболничната помощ и превенцията е от ключово значение за ефективността на здравната система.
