Алтернативният сценарий “Визия 2030: За по-евтина електроенергия и по-конкурентна икономика“ обедини енергийни асоциации и ще търси подкрепата на бизнеса и обществотоНови инвестиции за 16 млрд. лева в енергийния сектор, над 20 000 нови работни места и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика са сред оптималните решения, които предлагат международни експерти
Цените на електроенергията за бита и бизнеса у нас могат да бъдат намалени значително с включване на достатъчно нови ВЕИ мощности, като така разходите за електроенергия в България ще се свият с близо 2 млрд. лева годишно до 2030 година. Това е заложено в алтернативния сценарий “Визия 2030: За по-евтина електроенергия и по-конкурентна икономика“, който бе представена за първи път публично днес.
Той предлага работещи решения за развитието на енергетиката и за изграждане на конкурентна икономика в контекста на глобалните цели за декарбонизация. “Визия 2030” вече е подкрепен от три от водещите енергийни асоциации у нас - Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА), Българска фотоволтаична асоциация (БФА) и Асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ). В началото на 2022 г. се планират серия от срещи с правителството, работодателските асоциации, синдикатите и неправителствения сектор, в търсене на широка подкрепа от бизнеса и гражданите.
Алтернативният сценарий е изготвен на базата на аналитичен модел, който търси оптималните решения за развитието на българската енергетика в глобалния контекст на декарбонизация и съответно ползите, които ще донесат те за родната икономика. Той е разработен на доброволен принцип от екип от международни експерти на PostScriptum - фонд за инвестиции в енергийния преход, базиран в София. Разиграни са три възможни сценария за развитието на българската енергетика и влиянието върху българската икономика, като направените симулации са по часове, дни и седмици от днешна дата до 2030 година.
Анализът показва, че най-ефективният път за българската енергетика е развитието на 7 ГВт нови вятърни и соларни мощности, които да бъдат изградени на пазарен принцип. Привличането на частни капитали може да се случи само с актуализация на регулаторнара рамка, без необходимост от държавни субсидии или инвестиции на публичен ресурс. Включването на тези нови 7 ГВт ВЕИ мощности към мрежата е възможно с добавянето на системи за съхранение на енергия, които да допълнят балансиращата функция на съществуващите ВЕЦ и ПАВЕЦ Чаира.
По този начин средната цена на електроенергията в България може да бъде намалена с над 30 евро на МВтч или с 25% спрямо очакваната цена при запазването на настоящата енергийна стратегия на страната. Това ще доведе до съответното намаление на сметките на хората и бизнеса. Анализът показва, че именно това е моделът, който може да гарантира и енергийната независимост на България.
„Възобновяемата енергия е най-изгодната инвестиция. Токът от нови соларни и вятърни централи е по-евтин от всички останали варианти. Чистата енергия гарантира предвидимо ниски цени и повишава енергийна сигурност, защото се произвежда тук, в България. Неслучайно десетки заводи инсталираха соларни панели и сами произвеждат тока си. Благодарение на това, част от консумираната електроенергия им излиза 100 лв/МВч, вместо 500 лв./МВч, колкото е на борсата. Възобновяемата енергия намалява високите сметки днес и гарантира дългосрочно по-ниско цени за години напред.”, категоричен е Никола Газдов, Председател на АПСТЕ.
Според „Визия 2030“ частните инвестиции в енергийни проекти ще достигнат близо 16 млрд. лева до 2030 година. Част от тях могат да бъдат реализирани в Маришкия басейн, с което да бъде намерена печеливша алтернатива за развитието на региона с преквалификацията на работещите в централите и насърчаване на местните бизнеси. Ще бъде увеличен и капацитетът на производство, което пък ще доведе до превръщането на страната ни в енергиен лидер в региона и голям износител на зелена електроенергия. Развитието на ВЕИ сектора ще доведе до разкриването на над 20 000 нови работни места и ще стимулира бизнеса на български инженерни и строителни компании. По консервативни оценки, между 6000 и 9000 български инсталатори работят в момента по нови ВЕИ проекти извън страната. Очаква се до 2030 г. броят им да се увеличи между 2 и 3 пъти.
“БГВЕА счита, че електроенергията от възобновяеми източници е ключова за повишаване както на конкурентоспособността на българската икономика, така и на жизнения стандарт на населението на страната. Освен че благоприятства чистотата на въздуха и околната среда, ВЕИ централите създава нови висококвалифицирани работни места. Производството на възобновяема електроенергия залага изцяло на местните конкурентните предимства на страната, а именно значителния ветрови и слънчев ресурс, с което намалява зависимостта на българската енергетика от внос на енергоизточници. Несъмнено това е бъдещето на българската енергетика, за което си струва да обединят усилия и да работят инвеститорите, държавните власти и обществото ни.“ , заяви Миглена Стоилова, Председател на БГВЕА.
“БФА определя инвестициите в нови електроцентрали от възобновяеми източници като незаобиколим фактор за модернизиране на българската енергетика. Националният интерес диктува да се възползваме от чудесните климатични дадености на страната ни и да превърнем в инструмент за икономически растеж слънчевия и вятърен потенциал за производство на чиста и евтина електрическа енергия. Привличането на българските и чуждестранни инвеститори в модернизацията на енергетиката ще създаде нов облик на България като държава, в която нисковъглеродните и нови технологии са в основата на повишаването на доходите и благосъстоянието на обществото.”, обобщи Миглена Русинова, Председател на БФА.
По-ниските цени на електроенергията, стабилността и предвидимостта ще спомогнат и за увеличаване на конкурентоспособността на цялата българска икономика. Това от една страна ще даде сила на родните компании и шанс да растат на международните пазари. От друга, трансформацията на България в една от най-ниско въглеродните енергийни системи в Европа може да привлече и силни глобални инвеститори, за които това е приоритет.
“Все повече фирми търсят декарбонизирана среда. Някои компании като Amazon, Google и Microsoft имат цели за пълна декарбонизация до 2030 година и ако България тръгне по верния път може да се превърне в магнит за чуждестранни инвестиции. Имаме и сериозен опит и традиции в производството на батерии, което също може да ни даде страхотно предимство в условията на декарбонизацията на икономиката.”, категоричен е Димитър Енчев, Управляващ партньор PostScriptum, съосновател и директор CWP Global. “Ако поемем по пътя на декарбонизацията, децентрализацията и дигитализацията на енергетиката, ще можем да привлечем огромни инвестиции в индустриите на бъдещето.”, допълва той.
Не на последно място при реализирането на оптималния план за развитието на българската енергетика ще бъдат постигнати и положителни резултати в опазването на природата в България. Подобряването на чистота на въздуха е критично важно за гражданите, особено предвид актуалната статистика, според която страната ни е на водещи места по смъртни случаи. Освен за качеството на живот, това ще допринесе и за успешното развитие на други сектори на икономиката като туризма.
БГВЕА, БФА и АПСТЕ се водещи асоциации, които обединяват множество частни инвеститори в сектора на възобновяемата енергия и са разпознати като партньор на държавата при разработването на енергийното законодателство и секторни стратегически документи.
