Анализирайки последните налични данни за БВП и инфлацията, ОББ коментира ключови тенденции в динамиката на тези макроикономически индикатори.
Анализаторите на банката отчитат, че според изгладените предварителни данни на НСИ, през второто тримесечие на 2023 г. българската икономика нарасна с 1.9% реално на годишна база.
„Както очаквахме, ръстът бе по-нисък от този през първото тримесечие (2.2%), поради устойчивата макар и намаляваща инфлация, техническата рецесия при най-големия ни търговски партньор Германия, както и други партньори от ЕС, и очакванията за повишаване на лихвите в страната. В тази посока влияеше и двугодишната политическа криза, която приключи с гласуването на ротационното правителство в края на тримесечието (на 6 юни)“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
• По-нисък растеж през второто тримесечие, но по-висок от този на други страни от региона
• Инвестициите растат за трето поредно тримесечие след седем тримесечия на спад
• Потреблението расте въпреки все още високата инфлация
• Инфлацията през август отново е по-ниска
„Въпреки тези фактори растежът на националната икономика беше по-висок в сравнение с други страни от ЦИЕ. Той беше отрицателен например в Унгария ( -2.3%), Полша (-1.4%), Чехия (-0.4%), а в Словакия положителен (1.6%), но по-нисък от този в България. Една от причините за по-добрия резултат у нас беше, че покачването на лихвите под натиска на тенденцията в еврозоната беше минимално. От друга страна, значителният относителен дял на услугите в БВП (61.1%), които са по-независими от затегнатата международната среда в сравнение със стоките (особено във второто тримесечие), стабилизираше икономическата активност в страната.“, допълни Калчев.
От страна на търсенето ръстът на БВП се движеше от крайното потребление, което се ускори до 4.0% (реално) спрямо второто тримесечие на 2022 г., на практика неповлияно от все още високата инфлация в страната.
„Особено положителен факт за тримесечието беше силният ръст на инвестициите със 7.3%, за трето поредно тримесечие след седем тримесечия на спад преди това.“, акцентира д-р Калчев.
Нетният експорт остана силно отрицателен, задържайки увеличението на БВП през тримесечието, въпреки сериозния годишен спад на вноса с -6.9% на фона на незначително забавяне при вноса с -0.9%.
„От страна на производството ръстът на икономиката се движеше главно от услугите, които нараснаха умерено с 2.1% (реално), но поради големия си относителен дял задвижиха цялата икономика нагоре. Срещу тази динамика работеше индустрията, която се сви с -1.0% спрямо второто тримесечие на миналата година. На този фон селското стопанство и строителството (и двете с доста по-малка тежест в БВП) поставиха ясни положителни акценти, нараствайки, съответно, с 4.2% и 5.8%.“, продължи Емил Калчев
„За първото полугодие икономиката на страната реализира 2.0% реален ръст, което я изключва от стагфлационния сценарий, характерен за някои страни от еврозоната и ЦИЕ. За цялата година оставаме умерено оптимистични, очаквайки реален ръст на БВП от 1.8%, тъй като по наша оценка ръстът през второто полугодие на годината ще достигне 1.5%.“, прогнозира г-н Калчев.
Хармонизираната инфлация отново намаля през август – до 7.5% (спрямо август 2022 г.), след като за юли тя бе по-висока от тази през юни. Базисната инфлация (без храни и горива) също спадна – до 9.5% през август, преминавайки на едноцифрена територия.
