Европейските електропреносни мрежи се оказват сериозно препятствие пред енергийната трансформация и постигането на климатичните цели за 2030 г. Доклад, изготвен от Beyond Fossil Fuels, E3G, Ember и IEEFA, разкрива, че над 1700 GW възобновяема енергия са блокирани в опашки за свързване, чакайки да бъдат интегрирани в системата. Това е повече от три пъти над необходимото за постигане на енергийните цели на ЕС.
През 2024 г. само в седем европейски държави са загубени 7,2 млрд. евро от неизползвано производство на възобновяема енергия поради лимитиран капацитет на електропреносната мрежа. Тази ситуация не само възпрепятства инвестициите, но и забавя прехода към чиста енергия и поддържа зависимостта от изкопаеми горива. Джулиет Филипс от Beyond Fossil Fuels подчертава необходимостта от мащабно разширяване на мрежите, за да се стимулира икономическият растеж и да се намали зависимостта от рисковите пазари на изкопаеми горива.
Докладът показва, че повечето електропреносни оператори все още разчитат на газа в своите прогнози до 2035 г., което е в противоречие с целите за декарбонизация. Само пет оператора предвиждат изцяло възобновяема система до тази дата, а едва 13 имат конкретни климатични ангажименти в своите планове. Тази разминаване между спешността на климатичните промени и планирането на инфраструктурата налага спешни мерки.
Организациите, изготвили доклада, препоръчват преразглеждане на правните мандати на електропреносните оператори и регулаторите, за да се гарантира съответствие с климатичните цели. Също така се предлага създаването на независими публични органи за планиране на електроенергийните мрежи, които да избягват конфликти на интереси и да осигурят дългосрочна визия. Като положителен пример се посочва Обединеното кралство, където Националният оператор на енергийната система (NESO) е отделена структура, отговорна за системното планиране.
Полша също е посочена като пример за успешни реформи, проведени през 2024 г., които позволиха включването на гъвкавост чрез търгове и договори за балансиране на мрежата. Тези примери показват, че с подходящи регулаторни промени и инвестиции в инфраструктура, Европа може да преодолее препятствията пред енергийната трансформация и да постигне своите климатични цели. Разширяването на мрежите е ключово за интегрирането на нарастващия капацитет на възобновяемите източници и осигуряването на стабилно и устойчиво енергийно бъдеще за континента.
