С промени в Закона за енергийната ефективност се създава Национален фонд за декарбонизация, който ще финансира програмите за саниране
На 30-и януари в София се проведе XII национална кръгла маса за финансиране на проекти за устойчива енергия на тема „Енергийната ефективност на сградния фонд: основа на устойчивия енергиен преход“. Събитието бе организирано от Министерството на енергетиката и Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект с подкрепата на инициативата „Да обновим България“.
Специални гости на кръглата маса бяха министърът на околната среда и водите Юлиан Попов, заместник-министрите на енергетиката и регионалното развитие и благоустройството Ива Петрова и Ангелина Бонева, Радослав Рибарски, член на парламентарната Комисия по енергетика, и др. Форумът бе открит от Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, като още в началото на разговорите бе поставен акцент върху ролята на Националния декарбонизационен фонд за осъществяването на политиките за сградно обновяване.
„Имаме две незабавни цели – да се направи всичко възможно вторият етап на програмата за саниране с 20% самоучастие да е успешен и максимално бързо да стартира постоянно действаща програма, която да даде възможност на бизнеса и гражданите да се включат в процеса, без да чакат с години поредния подарък от властта“, каза Драгомир Цанев. Той подчерта необходимостта от наличието на финансови механизми за подпомагане на гражданите: „Без атрактивни кредити, които да се изплащат от енергийните спестявания, няма как да очакваме, че хората ще приемат промените“, обобщи той.
Кръглата маса даде възможност за открит диалог и обмен на идеи между властта, бизнеса и обществото, като предостави платформа за конструктивно формулиране на бъдещата енергийна политика на страната.
„Министерството на околната среда и водите е институцията, която поема координацията на политиките за декарбонизация. Инвестициите за обновяване на сградите заемат водещо място в тях, а липсата им води не само до неизпълнение на целите, но и до социални и демографски проблеми, които все повече ще се утежняват“, допълни министър Юлиан Попов.
„Решението, освен да се намерят начини за привличане на частни инвестиции в един огромен пазар от десетки милиарди евро, е да се вложат достатъчно средства в генериране на знания и навлизане на иновации“.
„Националният декарбонизационен фонд е заложен в Дългосрочната стратегия за обновяване и е реформа от Плана за възстановяване и устойчивост, която трябва да се реализира“, коментира заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова. „Инвестиционните потребности в жилищния сектор се оценяват в размер между 3,3 и 4,5 милиарда евро годишно, като този фонд трябва да спомогне за тяхното мобилизиране чрез комбинация от финансови инструменти, грантове и техническа помощ“, сподели още той.
По време на събитието заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева постави акцент върху необходимостта от приоритизиране на сградното обновяване в дейността на Декарбонизационния фонд, като подчерта важността на вземането на политически решения, основани на инвестиционните потребности на различните сектори.
„Няма как да постигнем реални резултати със 100-процентово грантово финансиране, преминаването към схеми със съфинансиране е неминуемо“, коментира заместник-министър Бонева.„Трябва да намерим балансирани решения между грант и финансов инструмент и да намерим решения, които да комбинират мерките за обновяване с политиките за ВЕИ, интелигентни сгради, енергийни общности“, допълни тя.
Изключително активно бе и участието на финансовия сектор, като представители на Асоциацията на банките в България, Фонд на фондовете и Фонд ФЛАГ изразиха готовността си да се включат в бъдещи програми за обновяване. Беше заявено, че осигуряването на последователност и непрекъснатост на политиките и атрактивни условия за всички участници в процеса е от съществено значение за привличането на частни инвестиции. За да се гарантира участието на банковия сектор е необходимо и осигуряването на качество на проектите и демонстриране на реални резултати. В пряка връзка с това бе идентифицирана ясна необходимост да се инвестира в знания и умения в строителния сектор, който трябва да е готов да осигури качество на всеки един проект в настоящите и бъдещите програми, за да отговори на очакванията на гражданите.
