Първокласните търговски площи в София функционират при заетост, надвишаваща 99%, сочат данните от Global Cities Retail Guide 2026, публикуван от Cushman & Wakefield
• Към началото на 2026 г. съвременният търговски фонд в България, включващ търговски центрове и ритейл паркове, достига 1,5 млн. кв. м
Висока заетост на търговски площи и добри нива на потребителско търсене у нас, отчита докладът Global Cities Retail Guide 2026 на Cushman & Wakefield, представен в България от Forton. Според данните, столицата разполага с осем мола с наемна площ от 402 000 кв. м. Четирите най-големи обекта, с индивидуална площ между 52 000 и 81 000 кв. м, работят при заетост, надвишаваща 99%. Моловете привличат разнообразен профил наематели: операторите от модния сегмент обичайно заемат между 30% и 50% от наемната площ, допълнени от концепции в развлеченията, ресторанти, фаст фуд, питейни заведения, спортните стоки и козметиката. За следващите години не са планирани нови търговски центрове в София.
Ритейл парковете са форматът, който трансформира предлагането в столицата. Към момента тя разполага със седем ритейл парка с наемна площ от 178 000 кв. м. До края на 2026 г. се очаква въвеждането на още два обекта с обща площ от 40 000 кв. м, а поне един допълнителен проект от около 17 000 кв. м е в окончателна фаза на проектиране. При тези темпове на развитие търговската наситеност в столицата — измерена в кв. м на 1 000 жители за двата формата — се очаква да достигне 500 кв. м към 2027–2028 г., спрямо 448 кв. м в момента. Ритейл парковете привличат оператори от моден, хранителен, DIY, спортен и детски сегмент, като предлагат по-достъпни наемни нива в сравнение с традиционните молове.
Централните търговски улици на столицата допълват предлагането с разнообразни малоформатни концепции. Главната пешеходна артерия — с над 110 обекта — е позиционирана сред 55-те водещи търговски улици в Европа и функционира като смесена зона за пазаруване, хранене и социализация, все по-силно повлияна от нарастващия брой международни туристи. В непосредствена близост се е формирал отделен квартал, концентриращ лукс и премиум предлагане, с около 30 наематели, преобладаващо от висшия моден сегмент. За разлика от главната пешеходна улица, присъствието на заведения тук е ограничено.
Заведенията за хранене и развлечения в столицата бележат изключителен ръст — приходите на операторите са се увеличили с над 90% между 2019 г. и 2025 г. Основните фактори за това са нарасналите доходи и близо удвоеният брой международни туристи. Около 29% от жителите на столицата се хранят извън дома поне веднъж седмично, а средната дневна консумация на кафе достига 1,92 чаши. Независимите оператори доминират с около 98% дял от всички заведения. Верижните концепции - международни и местни, са особено видими в търговските центрове и централните части на града.
България
Ключова тенденция на пазара в България след пандемията е динамичното, наваксващо спрямо страните от ЦИЕ, развитие на ритейл парк формата. За период от четири години бяха въведени над 41 нови обекта с обща разгъната наемна площ (GLA) от близо 400 000 кв. м. Днес, наситеността на пазара у нас с площи от този формат възлиза на 104 кв. м. на 1,000 души, което все още изостава от средните за региона 120 кв. м. на 1,000 души.
В следващата година страната се очаква да се приближи по близо до средната наситеност за региона. Проекти в строеж към момента предстои да добавят допълнителни 140 000 кв. м, а още 120 000 кв. м са в различни фази на проектиране. Форматът привлича интереса на наематели, търсещи модерни площи в пазари, в които досега подобно предлагане е липсвало, и се превърна в основен двигател на регионалното разширение на търговски вериги от сектора на модата, спортните стоки, строителните материали и DIY, хранителните стоки и нискоценовия сегмент.
Моловете представляват над половината от съвременния търговски фонд в страната. Водещите обекти в столицата и основните градове работят при заетост от 97 до 99%, което ги нарежда сред най-ефективно управляваните ритейл активи в Централна и Източна Европа. Моловете привличат предимно наематели от модния сегмент - типично заемащи между 30% и 50% от наемната площ, допълнени от обекти за спортните стоки, ресторанти, фаст фуд, питейни заведения и такива за развлечения.
Съвременните търговски площи са концентрирани предимно в столицата и петте най-големи града - Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе. Въпреки това разширяването на хранителните вериги и операторите на ритейл паркове активно трансформира и по-малките населени места, изграждайки търговска инфраструктура извън традиционните икономически центрове.
Устойчивият ръст на домакинските доходи и потребителските разходи привличат нарастващ интерес от страна на международни търговски марки. Наблюдава се активно навлизане на оператори от секторите на модата, включително средноценовия и off-price сегмент - козметиката и красотата, спортните стоки, мебелите и детските стоки. Пазарът е особено видим за марки, вече установени в Централна и Източна Европа и търсещи следваща стъпка в регионалното си разширение.
