Идеята на управляващите за по-високо облагане на второ и следващо жилище предизвика сериозен обществен дебат, като мнозина определят предложението за прогресивна ставка като несъстоятелно. Основен аргумент срещу идеята е, че тя лесно може да бъде заобиколена, а събираемостта на подобен данък е под въпрос, предвид сегашните затруднения на общините при администрирането на налозите. Съществува и риск от несправедливо третиране на собственици на вилни имоти, използвани сезонно, а не за генериране на доходи.
Критичен проблем пред системата е липсата на единна национална база данни, която да позволява проследяване на имотната собственост в реално време. На този фон, реториката, че инвестиционните имоти трябва да бъдат по-тежко облагани, звучи популистки, тъй като реалният проблем се корени в остарелите методи за определяне на данъчната оценка. В момента те са базирани на стойности отпреди повече от 20 години, което ги прави десетки, а понякога и стотици пъти по-ниски от пазарните цени.
Министерството на финансите подготвя мащабна реформа, която се очаква да бъде предложена заедно с проектобюджета за 2027-а година. Работна група разработва нова методика, която да обвърже данъчните оценки с реални пазарни показатели като местоположение, година на строителство и енергийна ефективност. От инвестиционния холдинг SORENDA Real Estate подчертават, че е необходимо постепенно осъвременяване на оценките, за да се избегне шоков ефект върху пазара.
Евгени Василев, управител на SORENDA Real Estate, отбелязва, че в София данъчните оценки остават между пет и девет пъти по-ниски от реалните цени на сделките. Той подчертава, че актуализацията им е логична, но не трябва да се смесва с дебата за броя на притежаваните имоти. Според него справедливото облагане трябва да зависи от характеристиките на самия имот, а не единствено от неговата поредност в портфейла на собственика.
Пазарните данни показват, че следващата реформа идва в момент на структурна промяна. През второто тримесечие на 2026 г. в София са вписани 8847 сделки, което е спад от 16,9% на годишна база, докато ипотеките растат с 1,6%. Това е знак за еволюция на пазара към по-реалистични инвестиции и по-малко спекулативно търсене, което налага данъчната модернизация да бъде инструмент за справедливост, а не за охлаждане на сектора.