Въпреки ръста на имотния пазар: стопила се е разликата между минимална заплата и цените на жилищата от 1995 г. до днес.
Въпреки непрекъснатите дискусии за балона на имотния пазар у нас, анализи показват, че разликата между минималната заплата и цените на жилищата се е стопила значително в сравнение с 1995 година. През 2024 година, купувачите се радват на изключително благоприятни условия, които не са били наблюдавани досега. С настоящата минимална работна заплата у нас, която е в размер 933 лв., и запазването на ниските лихви по ипотечните кредити, придобиването на имот е по-достъпно от всякога, тъй като и ръстът на цените на имотите е замразен засега. Заплатата, от друга страна, към момента е нараснала, а лихвите по ипотечни кредити са най-ниските в икономическата ни история. Към януари месец на тази година банките ги свалят с 2.57, което е най-ниският индекс до сега.
Доходи на глава от домакинство
Според НСИ, средният годишен доход на лице от домакинство достига 10 846 лв. за 2023 година, което представлява ръст от 20.4% спрямо предходната 2022 г. Това увеличение е част от по-широката тенденция на икономически растеж през последното десетилетие, при която доходите се увеличават 2.3 пъти от 2014 г. до 2023 г.
Йордан Йорданов, изпълнителен директор на “Нов дом 1”, споделя, че в края на 2023г. спестяванията в банките са 127 милиарда лева, а към края на март 2024г. са почти 129 милиарда, което отново е ръст с почти 2 милиарда. Лихвите по ипотечните кредити се запазват ниски и логиката би следвало да доведе до допълнителен техен спад, а не ръст. В същото време липсата на работна ръка носи със себе си допълнителен ръст на заплатите, като в същото време и правителството планира допълнително увеличение на минималната работна заплата. Това означава, че ще нарасне средната работна заплата и разбира се, цените на стоките и услугите. Тези фактори се отразяват положително на покупателната способност и предоставят възможност за инвестиция в имоти.
Процентен ръст на жилищните цени
Според Pariteni.bg само за 2023 г. индексът на цените на жилищата се е повишил с 9.9%.
В същото време лихвите по кредитите за жилище продължава да падат. Среднопретеглените лихвени проценти по потребителски и жилищни кредити се понижават през февруари, съответно с 33 б.т. до 8.28% и с 3 б.т. до 2.55%.
YouTube каналът “Непретенциозно” прави подробна съпоставка на цените на имоти към минималната работна заплата от 1995 г. до наши дни. Те стигат до много интересно заключение. Към юни 1995 г. са били нужни 878 заплати, за да си купиш имот. За сравнение се използват усреднени цени на двустайни жилища в центъра на София - 2 151 600 66 лв. В същия период минималната месечна заплата е 2 450 лв.
В края на 2023 г., когато същата усреднена цена е на стойност 226 080 лв. Нужни са ни едва 290 заплати, за да инвестираме в недвижим имот.
И за да усетите разликата, представяме преломен период в българската икономика - хиперинфлацията от края на 2017 г. Тогава за периода до началото на 2017 г. минималното възнаграждение скача от 380 лв. до 460 лв. Съответно за покупка на жилище са ни трябвали 310 и 298 заплати.
Можете да прегледате цялата база данни във видеото, а актуални цени на имоти са предложени на сайта на агенция Нов Дом 1, които продават имоти както за лично ползване, така и с инвестиционни цели.
Вдигането на минималната работна заплата ще вдигне и цените успоредно
Финансовото благосъстояние на хората винаги е причина пазара на имоти да се движи нагоре, надолу или да се задържи стабилен. Разбира се, че увеличението на минималната работна заплата ще стабилизира допълнително качеството на живот на хората, разчитащи на нея. Увеличението й със сигурност не би следвало да намали цените на имотите. По-сериозното й увеличение със сигурност би довело най-малко до увеличаване на разходите за строителство във фонд труд, а от друга страна нарастналото благосъстояние логично би следвало да доведе до увеличение на цените на имотите, казва още Йордан Йорданов.
Динамиката на имотния пазар и доходите на населението през последните десетилетия показва, че въпреки колебанията, придобиването на жилище в момента е по-достъпно от всякога. Тази тенденция подчертава възможностите за инвестиции и подобряване на жизнения стандарт, което е ясен сигнал за оптимизъм за бъдещето на българския пазар.
